Маската на смъртта [bg]

Донесе приготвената от него напитка, за съжаление в една от грубите купи. Мей, вече далеч с по-ведър вид, втриваше капки от своя лечебен еликсир в кожата по вътрешната страна на китките си. Цялата стая се изпълни с аромат на лавандула. Арно пристъпи с купата. Поемайки я, Мей неволно докосна пръстите му и обсипаното с лунички лице на мъжа пламна развълнувано.

— Нищо сериозно не ме заплашваше — обади се по едно време пострадалата. — Както винаги досега, моят ангел хранител бдеше над мен. Кой според вас нареди нещата така, че Кристофър да е зад мен в този момент?

Кристофър мълчаливо прие благодарните усмивки на околните. Все още трескаво разсъждаваше дали постъпи правилно, докато беше на покрива. След като стъписването му от откритието на железния лост попремина, трябваше да реши какво да прави с него. Дали да го върне там, откъдето го измъкна? Тогава нападателят, убеден, че никой не го е разкрил, можеше да повтори опита. От друга страна, ако отнесе лоста от скривалището, имаше вероятност злодеят да сметне, че го грози опасност, и да стане още по-агресивен. За момента на Кристофър му се стори най-сигурно да увие желязото в одеяло и да го скрие под леглото си. Смяташе по-късно да го занесе тайно в обора при козата.

Постепенно разговорът се прехвърли от състоянието на Мей към желязната топка и как се е откъснала от мястото си. Хедър, единствена запозната, макар и бегло, с историята на къщата, благодарение на тънка книжка, открита в кухнята, обясни, че за първи път за такава желязна топка се говори по времето на Гражданската война — било парче от артилерийско гюле. Някой изрази предположението за къс от метеор. Така или иначе, парчето бе издържало всички капризи на природата и цялата Втора световна война, без да се поклати от мястото си. Ето защо според Хедър бе съвсем необяснимо защо се е сгромолясало от покрива тъкмо в този ден.

Последва продължително мълчание. Дори Мей, която твърдеше, че се чувства винаги предпазена, изглеждаше някак смутена. Трикси завъртя очи зад гърба на другите. Кен изглеждаше доста развълнуван, а Хедър изтълкува състоянието му като силно нетърпение да се настрои на кълните, за да чуе мнението на Хиларион. Почувствал напрежение от неизказаното, Тим се сви на седалката на стола.

След продължилото необичайно дълго мълчание присъстващите обърнаха лице към Учителя. Стаята се изпълни с очакване. Само той можеше да даде смислено обяснение на събитията. Той и никой друг. Учителят се усмихна някак неопределено. Наведе се, за да погали златистите коси на Тим, който бе започнал да трепери видимо.

— Много неща тревожат вакуума на енергийното поле. Ниският слой на динамичната сила съвсем не е стабилен. Частиците на атома са в непрестанно движение. Не забравяйте — няма такова нещо като неподвижен електрон.