Маската на смъртта [bg]

Трета глава

Скоро след обяда Суами и Кристофър излязоха, за да преместят Калипсо. Налагаше се да го правят често, защото козата яростно хрупаше тревата до корен. Това животно умираше за трева! В имението не използваха никакви химикали за борба с плевелите, ето защо бе пълно със сочни глухарчета, разваленка и какви ли не други, очевидно вкусни растения. Кристофър отиде да извади металното колче и да го премести на друго място, но на Калипсо не й се искаше да се разделя точно с тази паша, та се наложи да я дръпне доста по-категорично от обичайното. Животното безпогрешно преценяваше силите на пастира си. Усетеше ли и най-малкото колебание или отслабване на хватката, бе готово да побегне. Преди няколко дни изскубне колчето и стигна чак до центъра на градчето. Откриха я пред магазин за риба на главната улица.

Докато я прибираше към къщи, Мей се опита да говори с нея.

— Много глупаво момиче се оказа. Та ти дори не обичаш риба.

Докато Кристофър забиваше колчето, за което бе закачена каишката, упоритото животно риташе със задните си крака, разгневено, че са го откъснали от предишното място. Но като разбра, че няма да се пребори, заби нос в тревата пред себе си. Само от време на време вдигаше очи и удостояваше света с един от характерните си многозначителни погледи.

— Налага се да поговорим, Суз. Какво ще кажеш?

— Не знам. — Тя извърна глава.

— Обичам те. — Застана пред нея, за да улови погледа й. — Интересува ме едно: искаш ли ме?

— Искам те. Наистина. Само че…

Младежът изчака, но тя не продължи. Тогава преплете пръсти с нейните и я поведе към гигантския кедър.

— Да поседнем и…

— Знам, че звучи глупаво, а и мина доста време, но там разпръснахме праха на Джим. Не ме напуска мисълта, че мястото е нещо като негов гроб.

— Арно ми разказа историята. Тъжна работа.

— Така беше. Още по-тъжно е колко бързо забравя човек.