Маската на смъртта [bg]

Комините по покрива му се видяха твърде много, макар да ставаше дума за три групи от по четири опушени тухлени тръби. Върху всеки имаше капаче и при най-лекия полъх на вятъра то мърдаше и проскърцваше — създаваше се впечатлението, че вътре се крият същества, които те наблюдават.

Повтаряйки си, че това са глупости, Кристофър внимателно запристъпя към отсрещния край на покрива. Поради особената архитектура на сградата се наложи да криволичи по извънредно тясна пътечка — нямаше дори място да поставя стъпалата си едно до друго. Стигна до ръба отсреща и установи на кое място бе стояла топката дълги години — на около половин метър навътре върху съвършено плоска повърхност. Очевидно някой беше помогнал на тежкия предмет да се търкулне, а нищо чудно и да са били двама. В такъв случай как този някой успя да изчезне толкова бързо? Да прекоси целия покрив, да се спусне надолу и да се скрие така умело?

Капачетата на комините проскърцаха и Кристофър пак изпита усещането, че е наблюдавай. Ами ако убиецът (как иначе да наречеш някой, който цели хората долу с толкова тежък предмет?) не е слязъл от покрива, а все още се крие някъде тук?

От напрежение започнаха да го болят краката. Отправи се бързо към най-близката група комини. Никой не се криеше там. Нито зад втората. Сърцето му биеше вече до пръсване, но той тихо приближи и последната група. Пристъпвайки едва-едва, за да не вдига шум, му хрумна, че погледнат отстрани, прилича много на герой от анимационен филм: на пръсти обикаля голямо дърво, следван от облечен в костюм на горила преследвач. И при последната група не откри никой. Трябва да са се спуснали през капандурата, докато съм оглеждал водосточните тръби в отсрещния край, помисли си младият мъж.

Вече се готвеше да слезе от покрива, но забеляза нещо стърчащо в процеп между два комина. Приличаше на метална пръчка. Подръпна я и в ръката му се оказа метален лост.