Маската на смъртта [bg]

Вече в къщата, Мей се чудеше как да разкара Суами. Хрумнаха й няколко идеи, но знаейки колко несръчни са всичките й подобни опити, съобрази, че само ще събуди подозренията на Суами.

— Ще го погледна след чая.

— Какво ще погледнеш? — Мей погледна неразбиращо Кристофър.

— Това, което току-що ме помоли, Мей. Стерилизатора. След чая.

— Да, разбира се! — възкликна тя. — Трябва да изпия и дозата си женшен, а съм го забравила на нощната си масичка. Суами, бъди добро момиче и ми го донеси…

Без никакво колебание Суами тръгна към стълбите. Мей мигом сграбчи ръката на младежа и го поведе към центъра на преддверието, точно под многоцветния витраж на тавана.

— Трябва да поговоря с теб — прошепна тя развълнувано.

Кристофър се озърна и прошепна съзаклятнически:

— Според мен те вече ни подозират.

— Дръж се сериозно.

— Извинявай — засмя се той. — Ако искаш, ще погледна стерилизатора сега, ще поговорим в кухнята — На стерилизатора му няма нищо. Просто не успях да измисля друго извинение, за да поговорим насаме. Много съм разтревожена. Тук става нещо… Нещо не е наред. И съм сигурна, че е свързано със смъртта на Джим, защото… — млъкна и погледна към площадката на горния етаж. Стори й се пуста. — Какво беше това?

— Нищо не чух. — Кристофър проследи погледа й.

— Сякаш някой затвори врата.

— Възможно е. Защо е всичко това, Мей?

— Най-добре да излезем навън.

Младежът се остави да го избутат по коридора към кухнята.

— Все едно сме от МИ 5. Да не набираш нови сътрудници? — Стояха пред задния изход на къщата — остъклена врата към терасата. — Отсега те предупреждавам, Мей, че няма да гълтам микрофилми. Няма да го направя дори заради теб.

Излязоха навън и Кристофър се обърна да затвори вратата. В това време Мей, вече на няколко крачки от него, стъпи върху широките каменни плочи, с поникнали между тях жълти калдъръмчета. Той се отправи към нея и в същия момент се разнесе силно дрънкане от търкалянето на нещо тежко. Приличаше на гръмотевица. Двамата погледнаха нагоре, но небето беше ясно. По водосточната тръба се чу тежко тупуркаше и след миг се изтърколи обемиста черна топка.

Кристофър извика разтревожено и силно блъсна Мей настрани. Тя отскочи, разпаряйки подгъва на полата си, и тупна сред цветята по края на терасата. Тежката топка падна между двамата и разчупи каменната плоча, върху която се стовари. Във всички посоки мигом плъзнаха пукнатини.

Всичко стана толкова бързо, че двамата останаха известно време на терасата вцепенени. Постепенно до съзнанието на Кристофър стигнаха виковете на някой зад него. Беше Суами.

— Ти ли ме викаш? Какво става? Мей!…