Маската на смъртта [bg]

Гай натисна дръжката и се озова в кухня — квадратно помещение с нисък таван, с напукани и извехтели плочки по пода и умивалника. Единствено газовата печка изглеждаше по-нова. Силви приготвяше чай. В този момент тя взимаше няколко зрънца мента от плоска чиния. Пусна ги в чайника и ги заля с вряла вода. В първия миг Гай се изплаши, че той ще трябва да пие този чай, но в следващия искрено пожела да е за него.

Дъщеря му отиде до стойка с различни по големина ножове, избра един и започна ща реже филия от голяма лъскава, твърда буца. Баща й, наскоро осведомен за някакви наркотични вещества, взе буцата за вид пресован канабис.

— Какво е това?

— Пестил от рамбутан.

— Аха.

Тя вече подреждаше нещата върху поднос. Очевидно чаят не беше нито за него, нито за нея. Всяка минута щеше да вдигне таблата и да я понесе вън от кухнята. Гай изучаваше спокойния й профил, очаквайки да открие и най-слаба реакция към неговото присъствие. Как е възможно да е толкова спокойна? Наистина ли не разбираше значението на този момент? Всичко бе очаквал, но не и такова отношение. Тя се държеше като съвършено чужд човек. Дали пък не са промили мозъка й? Нищо чудно да се намират в обиталище на откачен култ… Това обясняваше необикновената й дреха, звънчетата на краката и тази нелепа червена боя. Той малко се интересуваше от нещата, които не го засягат, но по принцип не приемаше промяната в момичето — така би отхвърлил и всяка промяна без негово съгласие в дневния ред на заседание.

Забеляза с какво почитание носи таблата тя. Свръхконцентрирана и внимателна, накланяше глава при всяка стъпка. Както при всички ритуали, свидетелите бяха напълно игнорирани. И както при всички ритуали, тъкмо това бе целта. Цялата тази процедура започна, да лази по нервите на Гай. Изпита потребност да я раздруса, за да предизвика по-нормална реакция. И през ум не му минаваше, че тя просто се плаши до смърт от присъствието му.

— Красива къща, Си… Суз…

— Така е, тук съм щастлива.

— Радвам се! Радвам се, че си доволна. — Усети как тя се отдръпна при внезапния изблик на чувствата му. Веднага сниши тона и добави: — Какво те прави щастлива тук?

— Спокойна съм. — С елегантен жест посочи овехтялата обстановка. — Тук хората наистина ме забелязват.

Гай пое удара.

Виждаше, че е искрена. Гай мразеше смирението. Убеден бе, че то е едно от нещата, които човек трябва да си натика в задника. Тя отново подхвана с кротък безполов тон.

— … И когато Учителят предложи да те поканим на днешния ден, ние го обсъдихме и решихме, че случаят е подходящ.

Този удар, макар и невинен, засегна мъжа по-силно. Значи идеята да го поканят не е била нейна. Предложението идваше от тълпа откачени звездобройци. Намираше се тук по тяхно благоговение. Гордостта му бе толкова наранена, че усети как стомахът му се надига. Изпита и парлива ревност. Поиска му се да направи нещо грубо. Да я нарани по някакъв начин заради това, което го кара да изпитва.