Пеперуда в леда [bg]

Необходимостта да пишкам най-после ме кара да стана.

Разтърквам подпухналите си гуреливи очи, преди да ги отворя. На стената се оранжевее мека слънчева светлина, която ми подсказва, че слънцето вече е обходило небето. В корема ми топката лед тежи като камък, а студът й ме изгаря.

Как може нещо толкова твърдо да се усеща като зинала агонизираща празнота? Изпъвам крака и трепвам, мускулите ми са схванати от прекалено дългото стоене в една поза.

Ръката, обхванала кръста ми, отпуска хватката си и аз сядам на ръба на леглото. Не поглеждам към Гарет, когато се изправям, нито докато вървя към банята, просто затварям вратата зад себе си. Не поглеждам в огледалото, след като ползвам тоалетната и измивам ръцете си. Но когато на връщане отварям вратата на спалнята, Гарет е там. Стои до леглото, по черни шорти за бягане и по чорапи. Чака ме.

Поглеждам плъзгащата се стъклена врата зад него и осъзнавам, че явно съм забравила да я заключа, когато се прибрахме от терасата предния ден.

Всичко това като че ли се е случило много отдавна.

Погледът ми се връща на него. Сбърчил е вежди намръщено, а очите му са потъмнели до тъмнозелено. Изглежда блед и угрижен и притеснението за него внезапно пронизва обзелата ме безчувственост.

Поемам си дъх. Боли, но успявам.

— Съжалявам.

Той ме придърпва към себе си и ме прегръща силно.

— Единственото, за което трябва да ми се извиниш, е, че снощи не ми позволи да остана с теб. По дяволите, Тийгън! Знам какво е депресията, знам какво е усещането. Не е нужно да страдаш сама.

На замъгленото ми съзнание му отнема време да разбере какво всъщност означават думите му. Облизвам пресъхналите си устни.

— Не съм добре.

Целува ме по челото.

— Виждам.

— Ти си много по-силен от мен.

— Нима? Може и да съм. Но ти си доста по-умна от мен. И адски по-красива. На това му се казва баланс.

— Погледни се в огледалото, Фрост!

— Не страдам от излишна скромност. Знам, че съм симпатичен тип — цял живот се възползвам от този факт с готини мадами като теб.

Бих се озъбила на подобно изказване, ако имах достатъчно сили.

— Опитваш се да ме разсееш.

— Не е престъпление.

— Толкова съм уморена — казвам с прозявка, — нереално уморена.

— Поръчах храна, докато ти беше в банята. Ще хапнеш нещо и пак ще си легнеш.

Сгушвам се в него, противно на всяка трезва мисъл.