![Шестата жертва [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/9/shestata-zhertva-bg-download.jpg)
Шестата жертва [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Серия: Женски клуб „Убийства“ #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-646-8
- Переводчик: Десислава Спасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестата жертва [bg]». Краткое содержание книги:
— Каквото и да коства, който и да го е извършил — заяви Хенри Тайлър, докато жена му отново потъна в мъката си, — моля ви, намерете малкото ни момиченце.
Глава 35
Стаята на Паола Ричи в къщата на Тайлър беше малка и типично женска. Плакат на италиански футболен отбор висеше на стената срещу леглото, а над таблата — ръчно изработено разпятие.
В малката стая имаше три врати, едната водеше към коридора, една — към банята, и още една — към стаята на Мадисън.
На леглото на Паола имаше покривка от синьо кадифе, а дрехите й висяха прилежно закачени в гардероба: подбрани с вкус фини дамски пуловери и скромни поли и блузи, както и няколко по-дебели пуловера в неутрални цветове. Няколко чифта обувки с ниска подметка бяха подредени под тях, а на дръжката на шкафа висеше черна кожена чанта.
Отворих чантата й, разгледах портфейла.
Според данните в шофьорската книжка момичето беше деветнайсетгодишно.
— Висока е метър и седемдесет и пет, с кестенява коса и сини очи, освен това си пада по марихуаната — размахах пакетчето с трите джойнта, което открих в закопчан джоб. — Тук няма мобилен телефон, Ричи. Вероятно го е взела със себе си.
Отворих чекмеджетата на Паола, докато Конклин преглеждаше тоалетната й масичка.
Паола явно носеше бяло памучно бельо в работно време и сатенено в тропически цветове — в почивните дни.
— Малко палава — изкоментирах аз, — малко превзета.
Отидох в банята и отворих шкафчето. Видях различни помади и лосиони за почистване на кожата и за заздравяване на косата, както и отворена кутия с новия контрацептив „Ортотрициклен“.
С кого ли спи това момиче?
С приятел? С Хенри Тайлър?
Нямаше да е нещо небивало, ако бавачката поддържаше връзка с мъжа в къщата. Да не би тук да се е случило нещо подобно? Да не би да става дума за неприятен обрат в отношенията им?
— Вижте това, лейтенант — извика Конклин, — тоест сержант.
Върнах се в спалнята.
— Ако не ти е по сърце да ме наричаш Боксър — казах, — пробвай с Линдси.
— Добре — каза той, а красивото му лице се озари от усмивка, — Линдси. Бавачката си води дневник.
Глава 36
Докато Конклин претърсваше стаята на Мадисън, аз прелистих дневника.
Паола имаше красив почерк, при това използваше символи и емотикони, които подчертаваха изразителния й стил на писане.
Дори и беглият поглед по страниците ми подсказа, че Паола Ричи харесва Америка.
Тя бленуваше за кафенетата и магазините на улица „Филмор“, пишеше, че няма търпение да дочака хубавото време, така че с приятелките й да могат да седят навън, както в родината й.
Изпълваше цели страници с мечти за тоалети, които беше видяла на витрините, цитираше вижданията на приятелките си от Сан Франциско за мъжете, дрехите, шоузвездите.
Когато споменаваше приятелите си, Паола отбелязваше само инициалите им, което ме ориентира, че пушеше трева с МЕ и ЛК през свободните си вечери.
Търсех някакви данни за Хенри Тайлър. Паола го споменаваше от време на време, но когато пишеше за него, го наричаше „шефа“.
Беше разкрасила инициалите на някой си Дж.
Паола доверяваше за страстни погледи и въздишки от страна на въпросния мъж, но добивах ясното впечатление, че който и да е той, тя по-скоро си фантазираше за възможна интимност между тях, отколкото съобщаваше за реално съществуващи взаимоотношения.
Човекът, който най-често се споменаваше в дневника на Паола, беше Мади. Едва в тези редове прозрях истинската обич, която изпитваше Паола към детето. Тя дори беше прикрепила някои от рисунките и стихотворенията на Мадисън към страниците.
Не видях нищо, свързано със заговори, убийство или отмъщение.
Затворих черната книжка на Паола с мисълта, че това е дневникът на една наивна чужденка.
Или може би тя нарочно беше написала дневника по този начин.
Хенри Тайлър ни последва с Конклин на площадката отвън. Той ми стисна ръката с думите:
— Разбирам, че пред жена ми не искате да бъдете по-конкретни, но е ясно защо сте тук. Може би нещо вече се е случило с дъщеря ми. Моля ви, дръжте ме в течение за всичко, което се случва. И освен това настоявам да ми кажете истината.
Дадох на объркания Хенри Тайлър номера на мобилния си телефон и му обещах да се обаждам често през деня. Техниците прокарваха подслушвателни устройства в телефоните на семейство Тайлър, а инспекторите от отдела за тежки престъпления проучваха къщите по улица „Вашингтон“, когато ние с Конклин си тръгвахме.