Шестата жертва [bg]

Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
Серия: Женски клуб „Убийства“ #6
Год: 2009
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-954-529-646-8
Переводчик: Десислава Спасова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Шестата жертва [bg]». Краткое содержание книги:

Джеймс Патерсън е един от най-добрите бестселърови автори в света. С първата си книга печели наградата „Едгар“ за най-добър дебютен криминален роман. Публикуван е от издателство „Литъл Браун“ през 1976 г., когато авторът е едва двайсет и седем годишен. Оттогава той е написал над двайсет бестселъра, сред които 9 от поредицата с детектива психолог Алекс Крос. През 1997 г. „Парамаунт Пикчърс“ снима изключително успешен филм по „Целуни момичетата“, в който ролята на Алекс Крос се изпълнява от Морган Фрийман. Две други негови книги също са в процес на филмиране. Джеймс Патерсън твърди, че иска да бъде „кралят на романите, четящи се на един дъх“. Според почитателите на неговите бързоразвиващи се трилъри със стегнати сюжети той вече е такъв. Линдси Боксър и колегите й от полицията в Сан Франциско са заети до гуша с необясними и ужасяващи отвличания на малки деца, докато една от приятелките й от Женския детективски клуб се бори в болница за живота си, след като е простреляна. Линдси е изправена пред избор, какъвто не е допускала, че ще й се наложи да прави, без да знае дали разполага дори с най-малката надежда за успешен изход от положението.

Перейти на страницу:

Отидохме до парк Алта Плаза, терасовидно историческо място, истинска скъпоценност, с гледки, от които ти секваше дъхът.

Заедно с бавачките и децата, собствениците на кучета, които си почиваха по зелените площи на парка, наоколо сновяха полицаи, които разпитваха минувачите.

С Конклин се включихме в проучването и говорихме с всяка бавачка и дете, които познаваха Мадисън, включително с една бавачка с инициали МЕ, приятелката, която Паола беше споменала в дневника си.

Маделин Елис избухна в сълзи, когато разказваше колко се страхува за Паола и Мади.

— Сякаш всичко, на което разчитам, се обръща с главата надолу — заговори тя. — Този квартал беше смятан за сигурен. — Маделин побутна количката с бебето, а гласът й се накъса, когато каза: — Тя е мило момиче. И е много наивна за възрастта си.

Каза ни, че „Дж“ от дневника на Паола е Джордж, не си спомняше фамилията му, сервитьор в кафе „Рапсодия“. Той флиртувал с Паола и тя — с него, но Маделин беше категорична, че Паола и Джордж никога не са излизали на среща.

Намерихме Джордж Хенли да обслужва масите на открито в кафе „Рапсодия“ на улица „Филмор“ и го подложихме на разпит. Сондирахме го, опитахме се да го сплашим, но инстинктът ми подсказваше, че не може да е замесен в отвличане или убийство.

Той беше хлапе, най-обикновено хлапе, което ходеше на вечерно училище и искаше да вземе диплома за завършено образование по изящни изкуства.

Джордж избърса ръце в престилката си, взе шофьорската книжка на Паола от ръката ми, погледна снимката й.

— Да, разбира се. Виждал съм я насам с приятелките й — отговори на въпроса ни той, — обаче досега не й знаех името.

Глава 37

Слънцето се снишаваше над Пасифик Хайтс, когато напуснахме апартамента на общия работник, който се казваше Уили Евънс и живееше над гаража на един от съседите на Тайлър. Евънс беше влечуго с ужасно мръсни нокти и две дузини терариуми, населени със змии и гущери. Ала колкото и да беше хлъзгав Уили Евънс, той имаше много солидно алиби за времето, когато бяха отвлечени Мадисън и Паола.

С Конклин закопчахме якетата си и продължихме претърсването на квартала, като показвахме снимките на Паола и Мадисън на обитателите на домовете, които тъкмо си идваха от работа.

Направо изкарахме ангелите на много невинни хора, но без да се натъкнем на някаква следа.

Когато се върнахме в Съдебната палата, претворихме бележките и наблюденията си в доклад с разпитите, които бяхме провели, като отчетохме и факта, че семейство Девайн, съседи на семейство Тайлър, беше на почивка преди, по време и след отвличането и не бяха разпитани, както и че приятелките на Паола Ричи я смятаха за светица.

Беше ме обзела дълбока меланхолия.

Единствената свидетелка на отвличането беше казала на Джейкъби, че в девет часа сутринта е чула изстрел и е видяла по задното на стъкло на вана пръски кръв.

Дали кръвта е била на Паола?

Или детето се е съпротивлявало и с куршум са го усмирили?

Пожелах на Конклин приятна вечер и потеглих към болницата.

Клеър спеше, когато влязох в стаята й.

Тя отвори очи и каза: „Здравей, сладурче“, а после отново заспа. Поседях малко при нея, облегнах се в кожения фотьойл, дори подремнах на пресекулки, преди да реша да стана и да кажа довиждане на приятелката си.

Паркирах моя експлорър по нанагорнището доста близо до моя дом и извадих ключовете си — докато изкачвах хълма, мислите за Мадисън Тайлър все още препускаха в ума ми.

Примигнах няколко пъти, за да се уверя, че нямам халюцинации.

Пред нас ме чакаше Джо — седеше на стълбите, на китката му беше увита каишка и той прегръщаше Марта.

Стана и аз се хвърлих в огромната му прегръдка, залюлях се с него в лунните сенки.

Толкова беше хубаво да съм в обятията му.

Глава 38

Доколкото знаех, Джо така и не беше разбрал за злощастното ми приключение във Вашингтон, а точно сега не ми се струваше удачно да му разказвам за него.

— Нахрани ли Марта? — попитах, като го прегърнах силно, обвила ръце около врата му, за да ме целуне.

— Дори я разходих — избърбори той, — също така купих печено пиле и някои зеленчуци за човешките й приятелчета. Виното е в хладилника.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?