![Шестата жертва [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/9/shestata-zhertva-bg-download.jpg)
Шестата жертва [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Серия: Женски клуб „Убийства“ #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-646-8
- Переводчик: Десислава Спасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестата жертва [bg]». Краткое содержание книги:
Тя хвърли поглед към присъстващите, подмина наркоманите и педофилите, техните майки и приятелки, обществените защитници, които набързо съветваха своите клиенти.
Накрая погледът й се спря на обществения защитник Барбара Бланко, която шепнеше на стрелеца от ферибота. Бланко беше умна жена, която също като самата нея беше уцелила бингото със случая „Бринкли“.
Бланко пледираше „невинен“ при повдигането на обвиненията и със сигурност щеше да се опита да отхвърли първоначалните му признания преди започването на процеса. Щеше да твърди, че Бринкли не е бил с всичкия си по време на престъплението и че оттогава е на медикаменти. Щеше да се бори за измъкването му от съдебната и преминаването му към здравната система.
Нека се опита.
Служителят съобщи номера на делото, а пулсът на Юки се ускори, докато затваряше лаптопа си и отиваше към скамейката.
Алфред Бринкли смирено последва защитника си. Той беше избръснат и по-спокоен, отколкото когато му бяха повдигнати обвиненията — още по-добре.
Юки отвори дървеното заграждение между мястото за публиката и залата. Спря се до скамейката на Бланко и Бринкли и погледна право в сиво-сините очи съдия Норман Мур.
Мур им хвърли бегъл поглед, после се наведе над списъка на определените за разглеждане дела.
— Добре. Да насрочим дата час по-скоро, какво ще кажете за понеделник, седемнайсети ноември.
Юки отговори:
— Да, така е в интерес на обществеността, господин съдия.
Обаче Бланко си беше наумила друго.
— Ваша чест, господин Бринкли има дългогодишно умствено заболяване. Неговият случай следва да бъде разгледан съгласно член 1368, за да се определи способността му да издържи съдебния процес.
Мур отпусна ръце върху банката, въздъхна и обяви:
— Добре, госпожице Бланко. Доктор Шарлийн Еверет се връща от отпуска. Тази сутрин ми съобщи, че й се е отворило малко свободно време. Тя ще изготви психиатричната експертиза. — Очите му се извъртяха към Юки. — Приемливо ли е, госпожице Кастеляно?
— Да, господин съдия. Това е тактика за забавяне на процеса — отвърна тя, а думите й изскачаха бързи и резки, в типичния й телеграфен стил. — Защитата иска да заглъхне шумът около клиента й, да спадне общественото внимание. Госпожа Бланко знае прекрасно, че господин Бринкли е способен да издържи процеса. Той стреля и уби четирима души. Предаде се сам. Призна собственото си престъпление. Хората искат и заслужават бърз процес.
— Наясно съм, госпожице Кастеляно — каза с провлечен глас съдията в отговор на нейния словесен картеч. — Смятам, че доктор Еверет ще се справи бързо с експертизата. Едва ли ще отнеме повече от няколко дни. Обществеността ще може да изчака няколко дни, нали?
Юки отговори:
— Да.
А когато чу съдията да казва: „Следващият случай“, напусна съдебната зала по коридора и излезе през двойните врати.
Зави надясно през тъмната мраморна зала към офиса си и се надяваше назначеният от съда психиатър да разбере, че тя и Линдси са прави.
Алфред Бринкли може и да беше луд, но не беше официално невменяем. Той беше извършил четири предумишлени убийства. Ако всичко върви добре, обвинението скоро ще има шанс да го докаже.
Глава 33
Подхвърлих ключовете на Конклин и седнах на мястото до водача на служебната кола.
Конклин подсвирна нервно, щом се изтеглихме по „Брайънт“ и поехме на север по Шеста улица, после по „Маркет“ и накрая на север към Пасифик Хайтс.
— Ако нещо може да те откаже да имаш деца, то е такава история — отбеляза той.
— А иначе?
— Иначе ми се иска да имам цяла тумба.
Обсъдихме отвличането: дали действително е имало убийство и дали бе възможно бавачката да е съучастник в отвличането.
— Тя е била вътре — казах аз. — Знаела е всичко, което става в домакинството. Колко пари са имали, навиците и ежедневните маршрути. Ако Мадисън й е имала доверие, отвличането е било лесна работа.
— Тогава защо да убиват бавачката? — попита Конклин.
— Ами… може би е изпълнила предназначението си.
— Един човек по-малко при подялбата на подкупа. И все пак, да я застрелят пред детето.
— А дали е била бавачката? — попитах аз. — Може би са убили момиченцето?
Потънахме в мълчание, докато завивахме към „Вашингтон“, една от най-красивите улици в Пасифик Хайтс.