![Шестата жертва [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/9/shestata-zhertva-bg-download.jpg)
Шестата жертва [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Серия: Женски клуб „Убийства“ #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-646-8
- Переводчик: Десислава Спасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестата жертва [bg]». Краткое содержание книги:
Изведнъж се почувствах много глупаво. Дори само фактът, че виждам Синди, подобри настроението ми, така че вече не ми се щеше да се изповядвам и да говоря за Джо.
— Исках да видя апартамента ти.
— Я стига!
— Работохоличка си!
— Идва от избора ми на професия.
— И се гордееш с нея.
— Определено.
— Кучка! — изсмях се.
— Хайде, давай! Изплюй камъчето — подкани ме Синди. — Искам да видя най-якото ти изпълнение.
— Да те нарека „кучка“ беше най-якото ми изпълнение.
— Добре де. Какво има, Линдс?
Покрих лицето си с възглавничка, загасих нощната лампа. Имах чувството, че се свличам в пропаст. Въздъхнах дълбоко.
— Скъсах с Джо.
Синди дръпна възглавничката от лицето ми.
— Шегуваш се.
— Прояви разбиране, Синди. Или ще повърна върху килима ти.
— Добре, добре, но защо? Джо е умен. Всъщност е прекрасен. Обича те. И ти го обичаш. Какво ти става?
Вдигнах колене към гърдите си и ги прегърнах силно. Синди седна на дивана до мен. Преметна ръка през раменете ми.
Чувствах, че едва се сдържам. Толкова много плачех напоследък. Помислих си, че полудявам.
— Успокой се, миличка. Тук съм. Нощта е наша… един вид.
Накрая се предадох, разказах историята за тъпото си пътуване до Вашингтон. Разказах й как се чувствам с тази непредсказуема и несигурна връзка с Джо.
— Синди, наистина е болезнено. Обаче взех правилното решение.
— Не е просто защото чувствата ти са били наранени, като не си го заварила вкъщи, а там се е мъдрело онова момиче, а?
— Не. Естествено, че не.
— Господи, Линдси. Не исках да те разплача. Легни тук. Затвори очи.
Синди внимателно ме измести странично, сложи възглавница под главата ми, след минута ме зави. Светлината угасна и усетих, че тя грижовно ми оправя одеялото.
— Не е приключило, Линдс. Повярвай ми. Не е приключило.
— От време на време бъркаш, знаеш ли — изломотих аз.
— Искаш ли да се обзаложим?
Синди ме целуна по бузата. После потънах в някакъв дълбок сън, в който сънувах себе си. Сякаш бях някъде дълбоко под земята, спях като мъртвец и се събудих едва когато слънчевата светлина нахлу през прозорците на апартамента.
Насилих се да се надигна, спуснах крака от дивана, видях бележка от Синди на ниската масичка, която гласеше, че е излязла за кифлички и кафе.
После денят ме върна към действителността.
Джейкъби и Маклийн организираха среща в осем часа тази сутрин. Всяко ченге, ангажирано със случая „Ричи/Тайлър“, щеше да е там — освен мене.
Драснах бележка на Синди, наврях краката си в обувките и отпраших.
Глава 42
Джейкъби се извъртя, за да ме погледне, когато минах покрай него и се сврях на едно кресло в ъгъла на стаята. Лейтенант Маклийн ми хвърли бърз съсредоточен поглед, докато изнасяше фактите. При липсата на каквато и да било информация относно местонахождението на Мадисън Тайлър и Паола Ричи ни спуснаха задачата да разпитаме регистрираните сексуални насилници.
— Патрик Калвин — прочетох в списъка, щом с Конклин се озовахме в колата. — Осъден насилник, скоро пуснат под гаранция, след като е излежал присъда за сексуален тормоз на собствената си дъщеря. Момичето е било на шест години, когато е извършено престъплението.
Конклин запали двигателя.
— Не ги разбирам тези боклуци. И знаеш ли какво? Нямам и желание да ги разбирам.
Калвин живееше в сграда с П-форма с около 20 апартамента на ъгъла на „Палм“ и „Евклид“ откъм Джордан Парк, на около миля и половина от мястото, където живееше и играеше Мадисън Тайлър. Синя тойота корола, регистрирана на негово име, беше паркирана на улицата.
Надуших запечен бекон, докато прекосявахме открития двор и изкачвахме външните стълби. Почукахме на агресивно боядисаната в червено врата на Калвин.
Вратата се отвори, на прага се появи рошав бял мъж, висок не повече от метър и шейсет, който беше по пижама в шотландско каре и бели чорапи.
Имаше вид на петнайсетгодишен, чак ми се прииска да го попитам: „Баща ти вкъщи ли е?“ Но тъмносивата сянка по челюстта му и татуировките по фалангите на пръстите издаваха затворническото му минало.
— Патрик Калвин? — попитах, като му показах значката си.