Шестата жертва [bg]

Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
Серия: Женски клуб „Убийства“ #6
Год: 2009
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-954-529-646-8
Переводчик: Десислава Спасова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Шестата жертва [bg]». Краткое содержание книги:

Джеймс Патерсън е един от най-добрите бестселърови автори в света. С първата си книга печели наградата „Едгар“ за най-добър дебютен криминален роман. Публикуван е от издателство „Литъл Браун“ през 1976 г., когато авторът е едва двайсет и седем годишен. Оттогава той е написал над двайсет бестселъра, сред които 9 от поредицата с детектива психолог Алекс Крос. През 1997 г. „Парамаунт Пикчърс“ снима изключително успешен филм по „Целуни момичетата“, в който ролята на Алекс Крос се изпълнява от Морган Фрийман. Две други негови книги също са в процес на филмиране. Джеймс Патерсън твърди, че иска да бъде „кралят на романите, четящи се на един дъх“. Според почитателите на неговите бързоразвиващи се трилъри със стегнати сюжети той вече е такъв. Линдси Боксър и колегите й от полицията в Сан Франциско са заети до гуша с необясними и ужасяващи отвличания на малки деца, докато една от приятелките й от Женския детективски клуб се бори в болница за живота си, след като е простреляна. Линдси е изправена пред избор, какъвто не е допускала, че ще й се наложи да прави, без да знае дали разполага дори с най-малката надежда за успешен изход от положението.

Перейти на страницу:

— Не, трябва да си тръгнеш сега, Джо — чух се да казвам. — Сърцето ми се къса, че ти го казвам, но не желая да чувам повече добронамерени пожелания. Хайде да приключваме, става ли? Прекарахме страхотно, но ако ме обичаш, трябва да сложим точка.

След като Джо ме целуна за довиждане, се свлякох на леглото и дълго време съзерцавах тавана, а сълзите ми попиваха във възглавницата. Не знам какво ме беше прихванало.

Глава 40

Беше събота вечер, почти полунощ. Синди спеше в спалнята на новия си апартамент в „Блейкли Армс“, когато бе събудена от крясъците на една жена, която беше на път да си изплюе белите дробове на някой етаж над нея.

Тръшна се врата, чуха се бързи стъпки, после скърцане на панти и ново затръшване на врати, сега по-близо до апартамента на Синди.

Може би вратата към стълбите?

Чуха се още викове, този път от улицата.

Мъжки гласове отекнаха чак до прозорците й на третия етаж, а се чу и шум от сбиване.

За първи път на Синди й минаха мисли, каквито никога не й бяха минавали в предишното й жилище.

Дали е в безопасност?

Дали суперизгодната покупка, която беше осъществила, в крайна сметка няма да се окаже грешка?

Тя отметна завивките, излезе от спалнята, през просторната дневна отиде до антрето. Надникна през шпионката — не видя никого. Провери дали добре е заключено, преди да отиде до бюрото си.

Прокара пръсти през косата си, събра я на опашка. Майчице! Ръцете й трепереха.

Може би проблемът не беше само нощният живот в сградата. Може би я побиваха тръпки и заради статията, която пишеше за отвличането. След обаждането на Хенри Тайлър тя потърси информация в интернет. Откри неочаквано много факти за хиляди деца, които всяка година ставаха жертва на отвличане в САЩ.

Повечето от децата се оказваха отвлечени от членове на семейството и бяха открити и върнати по домовете им. Обаче стотици деца всяка година биваха удушавани, наръгвани или погребвани живи от похитителите.

По-голямата част от тези деца бяха убивани през първите часове след отвличането им.

Статистически беше много по-вероятно Мадисън да е била отвлечена от някой, който иска пари, отколкото от психар, който иска да измъчва и убива деца. Проблемът с този сценарий беше, че я смразяваше един кошмарен въпрос.

Защо не се бяха свързали със семейство Тайлър за откуп?

Синди беше на половината път до спалнята си, когато чу звънеца. Тя замръзна, сърцето й заблъска в гърдите. Не познаваше никого в тази сграда.

Кой ли звъни на вратата й?

Звънецът отекна още веднъж, напрегнато.

Синди загърна халата си и отиде да погледне през шпионката. Не можа да повярва на очите си.

Беше Линдси.

Изглеждаше ужасяващо.

Глава 41

Тъкмо щях да се обърна и да си отида, когато Синди отвори вратата в розовата си пижама, къдриците й бяха вързани на опашка. Гледаше ме, все едно беше видяла мъртвец.

— Добре ли си? — попитах.

— Аз ли? Добре съм. Аз съм си вкъщи, забрави ли? Ти как си?

— Трябваше да се обадя — отвърнах, прегърнах приятелката си, използвах момента да се стегна. Очевидно Синди беше видяла шока, изписан на лицето ми. Честно казано, и самата тя не изглеждаше много добре. — Обаче нямах представа, че идвам тук, докато не се озовах пред дома ти.

— Влез и седни, за Бога — отвърна ми тя и впери в мен поглед, пълен с безпокойство, докато аз се настанявах на дивана.

До стените бяха струпани кашони, парчета от опаковки с мехурчета се мотаеха навсякъде под краката ми.

— Какво става, Линдси? Както би казала Юки: „Имаш вид на човек, дран от котки.“

Успях да се засмея.

— Така се и чувствам.

— Какво да те почерпя? Чай? Или нещо по-силно?

— Един чай ще ми дойде добре.

Отпуснах се отново на възглавничките, а няколко минути по-късно Синди се върна от кухнята, издърпа столче, на което да седне, и ми подаде голяма чаена чаша.

— Разказвай — подкани ме тя.

Без майтап, Синди беше абсолютният парадокс: цялата в къдрички и воланчета, тя никога не излизаше от къщи без червило и луксозни обувки, но същевременно нейната момичешка външност криеше булдог, който ще те захапе за крака и няма да те пусне, докато не измъкне всичко, което му трябва.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?