Шестата жертва [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Серия: Женски клуб „Убийства“ #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-646-8
- Переводчик: Десислава Спасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестата жертва [bg]». Краткое содержание книги:
— Татко каза никога да не се качвам при непознати! А вие сте непознат.
Мъжът вдигна детето като чувал с картофи и докато то крещеше: „Пусни ме! Остави ме!“, го хвърли на задната седалка.
— Качвай се — каза човекът на Паола. Беше насочил пистолет към гърдите й. — Или се качвай, или я целуни за сбогом.
Глава 29
С Рич Конклин тъкмо се бяхме върнали в следствения участък след неприятно прекарана сутрин в разследване на брутална стрелба от преминаващ автомобил, когато Джейкъби ни повика в офиса си.
Изминахме пътя по сивия линолеум до стъклената будка и заехме местата си. Конклин се разположи на шкафа, където обикновено се настаняваше Джейкъби, аз седнах на стола до бюрото на Джейкъби и го гледах как се настанява на мястото, което доскоро беше мое.
Все още се мъчех да приема станалото. Хвърлих поглед на бъркотията, която Джейкъби беше успял да създаде за по-малко от две седмици: по пода и перваза на прозореца бяха натрупани вестници, от кошчето за боклук се носеше мирис на хранителни отпадъци.
— Ти си прасе, Джейкъби — казах му. — И то от онези в селските дворове.
Джейкъби се изсмя, това през последните няколко дни му се случваше много по-често, отколкото през последните няколко години, и въпреки удара, нанесен на самолюбието ми, бях доволна, че вече не се муси.
Беше страхотно ченге, умееше да се справя в непоправими ситуации, а аз полагах усилия да се накарам да го харесам отново.
Джейкъби се изкашля няколко пъти и каза:
— Имаме случай на отвличане.
— Наш ангажимент ли е? — попита Конклин.
— Отдел „Престъпления“ се беше заел с него, но се появи свидетел и в момента по-скоро ще го смятаме за убийство — обясни Джейкъби. — С лейтенант Маклийн ще координираме действията.
От компютъра се чу леко жужене, когато Джейкъби го включи — нещо, което той никога не беше правил, преди да го повишат. Джейкъби измъкна един диск от купчината върху бюрото си и непохватно го пъхна в компютъра. След което продължи:
— Малко момиче, на пет години, отивало в парка с бавачката си в девет часа тази сутрин, когато са били отвлечени. Бавачката се казва Паола Ричи, тук е с работна виза, иначе е от Кремона, Италия. Името на момичето е Мадисън Тайлър.
— От Тайлър, които притежават „Кроникъл“ ли? — попитах аз.
— Да. Хенри Тайлър е баща на детето.
— Не каза ли, че има свидетел на отвличането?
— Точно така, Боксър. Жена разхождала шнауцера си, преди да отиде на работа, и видяла някой със сиво палто да слиза от черен миниван до парк Алта Плаза откъм улица „Скот“.
— Какво ще рече „някой“? — попита Конклин.
— Само това можа да опише, човек в сиво палто, не разбрала мъж ли е, или жена, понеже човекът се извърнал, а и тя погледнала само за секунда. Не е видяла и регистрационния номер на колата. Каза, че всичко станало прекалено бързо.
— И какво превръща случая в убийство? — попитах аз.
— Свидетелката твърди, че веднага щом колата завила, чула изстрел. После по задния прозорец на вана видяла петна от кръв.
Глава 30
Джейкъби кликна с мишката няколко пъти, после завъртя лаптопа, така че с Конклин да можем да изгледаме видеото, което вървеше на екрана.
— Това е Мадисън Тайлър — каза той.
Камерата се фокусира върху малко дете с руса коса, което излезе иззад завесата на някаква сцена. Беше със семпла морскосиня рокля с дантелена якичка, чорапки и лъскави червени обущета.
Тя беше най-прекрасното малко момиченце, което бях виждала — с интелигентен вид, който категорично отхвърляше възможността да е празноглава малка принцеса.
Аплодисментите изпълниха офиса на Джейкъби, докато момиченцето се настаняваше на столчето пред клавишите на пиано „Стейнуей“.
Пляскането затихна и тя започна да свири нещо класическо, което не ми беше познато, но определено беше сложно за изпълнение, а детето очевидно не правеше никакви грешки.
Малката завърши изпълнението си с изразителен жест, като разпери максимално ръце и изсвири последните акорди под бурните аплодисменти и викове „браво“ на публиката.
Мадисън се обърна към публиката с думите: „Ще съм много по-добра, когато ми пораснат ръцете.“
Топъл смях се разнесе от колонките, а едно около деветгодишно момче излезе, за да й поднесе букет.
— Някой потърсил ли е родителите й? — попитах с просълзени очи, след като изгледах видеото.