Само един поглед [bg]

Телевизор. Фреди е пуснал телевизора.

Вкъщи си е.

Шарлейн застина неподвижно. Не би могла да определи душевното си състояние. Синът й Клей обичаше да свири песента от филма „Шрек“ за загубеняка. Загубеняк с главна буква. Ето това е Фреди Сайкс. И сега този загубеняк, откаченяк при това, предпочита да гледа телевизия, а не нейното тяло в предизвикателно бельо.

Все пак е странно.

Всичките щори са спуснати. Защо? Тя бе живяла в съседство със Сайксови в продължение на осем години. Дори когато майката на Фреди беше още жива, щорите никога не се спускаха, нито завесите се дърпаха. Шарлейн пак погледна през бинокъла.

Телевизорът бе изключен.

Тя застина в очакване. Помисли си, че Фреди е изгубил може би представа за времето. Ей сега задната щора ще се вдигне и те ще отпочнат перверзния си ритуал.

Но не това се случи.

Шарлейн чу леко бръмчене и веднага се досети какво е. Вдигаше се дистанционно отваряната врата на гаража на Фреди.

Тя се доближи до прозореца. Чу се шум от двигателя на потегляща кола и веднага се появи разбрицаната Хонда на Фреди. Слънчевата светлина се отрази в предното стъкло и отблясъкът й ослепи Шарлейн, тя затули с длан очите си.

Колата се придвижи напред и сега се виждаше. Вече можеше да различи човека зад волана.

Не беше Фреди.

Някакъв изконно първичен инстинкт накара Шарлейн да се отдръпне, за да не бъде в чието и да било полезрение. Тя се наведе, взе халата и отново се загърна с него. Мирисът му — съчетание на Майк и одеколона — сега й подейства успокояващо.

Шарлейн се приближи странично до прозореца и надникна.

Хондата акорд бе спряла. Водачът — мъж с азиатски черти — гледаше към прозореца й.

Шарлейн бързо се отдръпна към стената и остана облегната на нея, затаила дъх, докато не чу, че колата потегля отново. А и след това за всеки случай не помръдна още поне десетина минути.

Когато се осмели да надникне пак, колата вече я нямаше.

А къщата отсреща сякаш пустееше.