Чернооката блондинка [bg]

Приближи се към вратата, застана от едната страна и ме покани да изляза с обърната нагоре длан. Докато минавах покрай него, май долових още една лека усмивка, развеселена и подигравателна.

Имаше право, беше хубава сутрин. Небето представляваше ясносин купол с пурпурни отсенки в зенита. Въздухът бе натежал от смесените ухания на дървета, храсти и цветове. Някъде присмехулник изпълняваше репертоара си, а сред храсталаците се чуваше тихото свистене на пръскачките. И Лос Анджелис има своите хубави мигове, ако си достатъчно богат и привилегирован да си на точното място, когато те се случват.

От клуба поехме по равна извита пътека, която водеше покрай още увиснали съцветия на бугенвилиите. Тук изобилието от цветове бе смайващо и макар да не беше твърде ароматен, въздухът бе натежал от влажното присъствие на цве­товете.

— Тези цветя, изглежда, са емблемата на това място — отбелязах.

Хансън обмисли думите ми за секунда-две.

— Да, би могло да се каже. Растението е много популярно, както несъмнено ви е известно. Всъщност е цветето на Сан Клементе и на Лагуна Нигел.

— Нима?

Усетих как предпочете да не обръща внимание на сарказма ми.

— Бугенвилията има интересна история — каза. — Знаете ли я?

— И да съм я знаел, съм я забравил.

— Цветето е от Южна Америка. Описано е за пръв път от Филибер Комерсон, ботаник, придружавал френския адмирал Луи-Антоан дьо Бугенвил по време на неговото околосветско изследователско пътуване. Говори се обаче, че първият европеец, зърнал цветето, била любовницата на Комерсон, Жан Барет. Ботаникът я качил на борда тайно, преоблечена като мъж.

— Мислех, че такива неща се случват само по приключенските романи.

— Не, практиката била доста разпространена по онова време, когато моряци и пътници отсъствали години наред.

— Значи, тази Жан… как казахте, че е фамилията ѝ?

— Барет. С „т“.

— Да. — Нямах никаква надежда да издокарам неговото френско произношение, затова и не опитах. — Това момиче открива растението, приятелят ѝ го описва, а го кръщават на адмирала. Не е много справедливо.

— Може би имате право. Обаче светът по принцип е доста несправедлив, не мислите ли?

Не отговорих. Престореният му и неискрен британски акцент започваше да ми лази по нервите.

Стигнахме до една просека, засенчена от евкалипти. Поназнайвам едно-друго за евкалиптите — покритосеменно растение от семейство Миртови, произхождащо от Австралия, но прецених, че не си струва да се перча с познанията си пред този хладен слушател. Сигурно щеше да отвърне просто с поредната си тънка и снизходителна усмивчица. Посочи ми отвъд дърветата:

— Там е игрището за поло. Не се вижда оттук.

Постарах се да изглеждам впечатлен.