Никой не знае за нас
- Автор: Спарако Симона
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542618461
- Переводчик: Невяна Христова
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Никой не знае за нас». Краткое содержание книги:
Аз също престанах да галя корема си. Принудена съм предварително да поема по трудния път на намиране на оправдание. Съзнанието ми се опитва да заповяда на тялото ми да действа като при аварийна ситуация. Същото се случва в нейното съзнание, както и в главите на останалите жени, дошли тук да направят аборт. Досега сме ги хранели и пазели, за да растат. Сега предстои жестоката раздяла завинаги.
Уилсън ни настанява в малък кабинет в края на коридора. Сядаме на едно тапицирано диванче. На пода е залепен мокет в петроленозелено, има бюро, отрупано с листове, месингова лампа и огромен компютър. На таблото на стената са окачени снимки, вероятно на пациенти. Всичките са на деца между две и седем години.
Докторът разпечатва някакви документи. Както изглежда, ще трябва да ги прочета и подпиша.
Чувствам се като изправена на скала край морето, преди да скоча и да се гмурна. Всяко мускулно влакънце е напрегнато до пръсване. Не трябва да мисля за допира с водата, за дълбочината и температурата ѝ. Ако отстъпя само една крачка назад, ще избягам и ще се прибера у дома.
На първия лист, който ми подава Уилсън, пише PATIENT AGREEMENT (Информирано съгласие). Трябва да го попълним. Но погледът ми е замъглен и подавам химикалката на Пиетро. Чета само откъслечни редове от документа, като следя върха на химикалката, плъзгащ се по листа.
Termination of pregnancy. Benefits: prevent birth of child with handicap. Occurring risks: Uterine rupture after previous caesarean section. Infection. Blood transfusion.8
Уилсън ми обяснява, че възможността да се стигне до цезарово сечение е едно на сто, но от два дни насам нямам никаква вяра на късмета си, що се отнася до вероятностите.
За миг се замислям за себе си. За вечния си страх от кръв, от операции и хирургични зали. За страха да не умра в болница. За неспособността си да понасям болката, било то моята или чуждата. Всички тези страхове съм наследила от майка си. Иначе тя щеше да е тук до мен и нямаше да изпитвам тази неочаквана и силна нужда от нейното присъствие.
Уилсън ме пита дали желая да видя детето след раждането. Удостоявам го само с поглед. Уилсън ми повтаря по-бавно на английски: „Искате ли да видите бебето?“ Пиетро се намесва и отговаря с не. Докторът иска да знае също дали сме съгласни на post mortem examination9 и дали ще дарим органите за научни изследвания. Съдейки по спокойния му и уверен тон, той е свикнал с тази практика. Отново Пиетро му отговаря. Той дава също съгласието ни детето да бъде покръстено и кремирано. Предпочита болницата да се нагърби с всички процедури и детето да бъде погребано в Лондон. Трябва да се подпиша под всичко, за което двамата се договориха шепнешком, затова Пиетро ми подава химикалката.
Подписвам се, без да прочета нито дума. Различавам само буквите, напечатани с по-дебел шрифт: I agree… I understand… I have been told… I understand…10
Не е вярно. Истината е, че не мога и никога няма да успея разбера какво ни се случи. И че от сега нататък ще ми бъде позволено само да се обръщам назад.
В стаята влиза млада медсестра. Носи табла с някакво синьо хапче и чаша вода.
Ето я повратната точка, от която няма връщане.
— Това са хормони. Те ще подготвят матката за раждането — ми обяснява Пиетро, след като изслушва доктора.
— Какво ще стане сега? — успявам да промълвя.
— Приготвят кабинета с ехографа, за да сложат интракардиалната инжекция. След малко ще го приспят.
Уилсън ми подава лекарството.
Аз пак съм Алиса. Ще изпия таблетката и ще се смаля, ще стана толкова малка, че ще изчезна. Или пък внезапно ще стана огромна. Ще пробия покрива, ще се издигна над сградите и с един ритник ще разруша тази болница.
Хващам таблетката с пръсти. Слагам я върху езика си. Пиетро ми подава чашата. Пия и преглъщам.
Чакаме в кабинета. Пиетро е включил мобилния си телефон и не спира да се обажда. Осведомява, поздравява, благодари. Има нужда да прави нещо. Аз мога единствено да седя, да броя секундите и да се поклащам на креслото, сякаш пея тъжна монотонна песен. Мръснобелият цвят на стаята ми напомня изолатор за хора с умствени увреждания.
8
Прекъсване на бременността. Причина: превенция на раждане на дете с увреждания. Възможни рискове: Руптура на матката след цезарово сечение. Инфекция. Преливане на кръв. (англ.) — Б.пр.
9
Аутопсия (англ.). — Б.пр.
10
I agree… I understand… I have been told… I understand… — начални фрази от декларацията за съгласие с медицинска процедура: Съгласен съм… Разбирам… Беше ми обяснено… Разбирам… (англ.) — Б.пр.