Никой не знае за нас

Трябва да ти призная, че за известно време ме накара да се почувствам като сираче. После, благодаря на Бога, преди няколко дни отворих последния брой на списанието и видях колонката на редактора, който съобщаваше, че Луче отново е при нас и ни очаква на страница 30.

Най-накрая се върна! Имам усещането, че си била на някое далечно и недостъпно място, от онези, от които е много трудно да намериш обратния път. Подсказва ми го твоят нов глас, толкова плах и изящен. Нежен като зимно слънце.

Харесаха ми думите ти, с които цитираш една от читателките си, за чувството, че сякаш си наблюдавала света от далечна звезда, както се случва понякога в живота ни. За онази невъзможност да направиш каквото и да било, защото си била много нависоко, за да се оставиш да паднеш, но и много далеч, за да те разберат онези, които те наблюдават отдолу.

Но ако всички се качим върху звездите, кой ще остане на земята?

Благодаря ти за смелостта да скочиш и да се върнеш долу при нас, на нашата отчаяна, но толкова хубава планета.