Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Тук не влиза много храна напоследък, нали? — каза той на Вилар.

— Малко е — призна капитанът. — При тази война по речните земи и откакто лорд Ренли започна да събира бунтовници в Планински рай, пътищата се затвориха на юг и на запад.

— И какво прави по въпроса добрата ми сестра?

— Взима мерки да възстанови кралския мир — увери го Варис. — Лорд Слинт е утроил броя на градската стража, а кралицата нае хиляда занаятчии да работят по защитата ни. Каменоделците подсилват стените, дърводелци строят стотици катапулти, стрелари правят стрели, ковачи коват оръжия, а Гилдията на алхимиците е задължена да осигури десет хиляди делви с адски огън.

Тирион помръдна неспокойно на седлото. Доволен остана, че Церсей не е бездействала все пак, но адският огън беше коварно вещество, а десет хиляди делви стигаха да превърнат целия Кралски чертог в камара въглени.

— Откъде е намерила сестра ми пари да плати за всичко това?

Не беше тайна, че крал Робърт бе оставил короната с огромен дълг, а алхимиците трудно можеше да ги сбърка човек с безкористни алтруисти.

— Лорд Кутрето винаги намира начин, милорд. Наложил е такса на онези, които искат да влязат в града.

— Да, това ще свърши работа — отвърна Тирион и си помисли: „Умно. Умно и жестоко.“ Десетки хиляди бяха побягнали от домовете си, за да потърсят уж сигурността на Кралски чертог. Видял ги беше по Кралския път: тълпи от майки и деца и изплашени бащи, които поглеждаха с жадни очи към конете и фургоните му. Стигнеха ли до града, всички те щяха с готовност да платят каквото и да е, само да останат тези вдъхващи утеха стени между тях и войната… макар че можеха и да премислят, ако научеха за адския огън.

Ханът под табелата със счупената наковалня се намираше недалече от същите тези стени близо до Портата на боговете, през която бяха влезли сутринта. Щом влязоха в двора, едно момче притича да помогне на Тирион да слезе от коня.

— Върни хората си в замъка — каза той на Вилар. — Ще пренощувам тук.

Капитанът го погледна недоверчиво.

— Няма ли да е опасно за вас, милорд?

— Е, колкото за това, капитане, когато напуснах хана тази заран, беше пълен с Черни уши. В компанията на Чела, дъщеря на Чейк, човек никога не е в пълна безопасност.

И се затътри към вратата.

Когато влезе в хана, го посрещна весела глъч. Разпозна гърления кикот на Чела и по-лекия, мелодичен смях на Шае. Момичето седеше край камината и пиеше вино на една от кръглите, дървени маси с трима от Черните уши, които беше оставил да я пазят, и някакъв дебел мъж, с гръб към него. Гостилничарят, предположи… докато Шае не извика името му и натрапникът не стана.