Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Последната Ръка на Ерис Таргариен е бил убит при завземането на Кралски чертог, макар да се съмнявам, че му е оставало време да се заседи в Кулата. Бил е Ръка само за две денонощия. А този преди него е бил изгорен жив. А преди него има други двама, умрели без земя и пари, в изгнание, и са ги смятали за щастливци. Вярвам, че милорд баща ми е последната Ръка, напуснал Кралски чертог с непокътнати титли, имущество и всичко останало.

— Забележително — каза Кутрето. — И толкова по-логично на ваше място да пожелая да ми постелят в тъмницата.

„Може и да ти се сбъдне желанието“ — помисли Тирион, но каза:

— Храбростта и глупостта са братовчеди, или поне така съм чувал. Каквото и проклятие да тегне над Кулата на Ръката, надявам се, че съм твърде дребен, за да ми обърне внимание.

Джанос Слинт се засмя, Кутрето се засмя и Великият майстер Пицел също поде смеха им и закима.

— А аз се надявам, че татко не те е изпратил, за да ни досаждаш с уроци по история — каза сестра му, след като те излязоха.

— Колко съм закопнял наистина за гласа на милата си сестра — въздъхна Тирион.

— А аз колко съм закопняла да изтръгна езика на евнуха с горещ ръжен — отвърна Церсей. — Баща ми да не си е загубил ума? Или си подправил писмото? — Още веднъж го прочете с нарастващо възмущение. — Защо трябва да ми натрапва точно теб? Поисках от него да дойде лично! — Смачка писмото на лорд Тивин. — Аз съм регент на Джофри и му изпратих кралска заповед!

— А пък той те пренебрегна — изтъкна й Тирион. — Знаеш ли, той разполага с доста голяма армия. Може да си го позволи. При това далеч не е първият. Нали?

Церсей сви устни. Тирион видя как цветът нахлу в лицето й.

— Ако обявя, че това писмо е фалшификат, и им заповядам да те хвърлят в тъмница, това никой няма да го пренебрегне, обещавам ти.

Тирион усети, че вече стъпва по чуплив лед. Една грешна стъпка и можеше да потъне.

— Никой — съгласи се той кротко. — Най-малко баща ни. Но защо ще искаш да ме хвърляш в тъмница, скъпа ми сестричке, след като бих толкова път, за да ти помогна?

— Нямам нужда от твоята помощ. Заповядах да дойде баща ми.

— Да — каза той кротко. — Но всъщност искаш Джайм.

Сестра му си въобразяваше, че е много потайна, но беше отраснал с нея. Можеше да чете по лицето й като в някоя от любимите си книги и това, което прочете сега, беше гняв и страх, и отчаяние.

— Джайм…

— Джайм е не по-малко мой брат, отколкото твой — прекъсна я Тирион. — Дай ми подкрепата си и ти обещавам, че ще освободим Джайм и ще го върнем тук непокътнат.

— Как? — настоя Церсей. — Онова Старкче и майка му едва ли ще забравят, че обезглавихме лорд Едард.

— Вярно — съгласи се Тирион, — но ти все още държиш дъщерите му, нали? Видях по-голямото момиче отвън на двора с Джофри.

— Санса. Мислех, че и малката досадница е в ръцете ми, но не би. Изпратих сир Мерин Трант да я задържи, когато Робърт умря, но скапаният й учител по танци се намеси и момичето избяга. Най-вероятно е мъртва. Много хора умряха в онзи ден.

Тирион се беше надявал и за двете момичета на Старк, но предположи, че и едното ще свърши работа.