Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Отец Феро взе писмото и го скъса, без изобщо да го погледне. Парченцата полетяха към пода.
— Пет пари не давам за акредитивите ви.
Дребен и предизвикателен, той погледна нагоре към Кварт. Шестдесет и четири годишен, пишеше в доклада, който лежеше на бюрото на пратеника в хотела. Двадесет години работил в провинцията, десет години като енорийски свещеник в Севиля. Той и Мастифът биха били добра двойка гладиатори в Колизеума в Рим. Кварт си представяше отец Феро с тризъбец в едната ръка и мрежа, преметната през рамо, обикалящ около противника си, докато зрителите крещят за кръв. В работата си Кварт се беше научил веднага да преценява с кого трябва да внимава. Отец Феро беше като онзи тип, който си пие тихо в края на бара, докато всички останали крещят, и изведнъж строшава бутилка, за да ти пререже гърлото. Или като войника на Кортес, който прецапва езерото Теноктитлан, носейки кръст над главата си. Или като кръстоносеца, който избива неверници и еретици.
— И не знам какво е това с вътрешните дела — продължи свещеникът, без да сваля очи от Кварт. — Аз се подчинявам на архиепископа на Севиля.
Който явно внимателно беше подготвил посрещането на досадния пратеник от Рим. Кварт успя да запази спокойствие. Бръкна отново в джоба на сакото си и измъкна наполовина още един плик, идентичен с онзи, който лежеше на парченца в краката му.
— Точно той е следващият, когото ще посетя — каза той.
Отец Феро кимна презрително.
— Тогава идете и го вижте — каза той. — Аз съм подчинен на архиепископа и ако той ми нареди да говоря с вас, ще говоря. Дотогава забравете за мен.
— Бях изпратен специално от Рим. Някой помоли да се намесим. Предполагам, че знаете за това.
— Аз не съм молил за нищо. Рим е далеч, а това е моята църква.
— Вашата църква? — Кварт преброи наум до пет. Усещаше как Грис Марсала ги наблюдава с напрежение. — Това не е вашата църква, отец Феро. Това е нашата църква — каза той.
За миг старият свещеник мълчаливо се взря в късчетата от плика на пода. После извърна лицето си, без да гледа в определена точка и Кварт видя странното му изражение — нещо между усмивка и гримаса.
— Тук също грешите — каза най-накрая отец Феро, сякаш това обясняваше всичко. После тръгна през нефа към ризницата.
Кварт се насили да направи последен опит за спогаждане.
— Тук съм, за да ви помогна, отче — каза той към отдалечаващия се гръб на отец Феро.
Беше положил всички усилия, сега можеше да остави нещата да следват своя ход. Беше дал своя принос към смирението и солидарността между свещениците. Отец Феро нямаше монопол върху гнева.
Старият свещеник спря, за да коленичи пред олтара и Кварт го чу да се смее кратко и неприятно.
— Да ми помогнете? Как би могъл някой като вас да ми помогне? — Той се обърна с лице към Кварт и гласът му проехтя из нефа. — Познавам хората от вашия тип… Църквата има нужда от друг вид помощ, а вие не го носите в нито един от елегантните си джобове. Затова си вървете. След двадесет минути имам кръщене.
Грис Марсала го изпрати до вратата. Кварт трябваше да мобилизира цялото си самообладание, за да прикрие неприязънта си към стария свещеник. Слушаше с половин ухо опитите й да извини отец Феро. Бил под голямо напрежение, каза тя. Политиците, банкерите, архиепископа, всички кръжали наоколо като лешояди. Ако не бил отец Феро, църквата отдавна щяла да бъде унищожена.
— Благодарение на него най-накрая все пак може и да я съборят. С него вътре — каза Кварт, без да крие лошите си чувства.
— Моля ви, не говорете така.
Тя беше права. Възвърнал самоконтрола си, Кварт съжали, че се беше държал така. Когато излезе навън, вдъхна аромата на портокаловите цветове. Един работник се занимаваше с нещо, близо до циментовоза. Свещеникът погледна отсъстващо към него, докато минаваха край портокаловите дръвчета на площада.
— Не разбирам поведението му — каза той. — Аз съм на негова страна. Църквата е на негова страна.
Грис Марсала изглеждаше скептично настроена.
— И коя е тази Църква? Римската? Или архиепископът на Севиля? Или самият вие? — Тя поклати глава. — Не. Отец Феро е прав. Никой не е на негова страна и той го знае.
— Сякаш се опитва да направи нещата още по-трудни за вас.
— Те вече са достатъчно трудни. Той е в открит конфликт с архиепископа. Кметът го заплашва със съд за клевета… смята, че отец Феро го е обидил преди няколко седмици по време на неделната проповед.
Кварт спря заинтригуван.