Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
— Полетът мина нормално — отвърнах аз, стараейки се да не изглеждам нацупена.
— И нищо друго необичайно не се е случвало, така ли? — продължаваше да упорства той. Очевидно смяташе, че увъртам.
— Не мога да преценя кое е обичайно и кое не, при положение че за пръв път се качвам на самолет. — Ама и аз не падах лесно по гръб. — Да речем, че допреди появата на свещеника всичко вървеше като по мед и масло. — Бил деликатно повдигна вежда в очакване да си развържа езика. — Мисля си, че не е никакъв свещеник. Защо чакаше самолета? Защо дойде да ме заговори? Просто стоеше и чакаше всички работници да се залисат в работа, та да започне да ме дърпа.
— Ще поговорим за това на някое по-усамотено място — каза любимият ми вампир и хвърли поглед към насъбралата се групичка любопитни зяпачи. После се приближи към работниците от авиокомпанията и ги нахока, че не са ми се притекли на помощ. Поне така предположих, защото онези пребледняха и започнаха да пелтечат в един глас. Когато приключи с тях, Бил ме прегърна през кръста и двамата се запътихме към терминала.
— Изпратете ковчега на адреса, отбелязан върху капака — подвикна той през рамо. — Хотел „Тихият пристан“.
„Тихият пристан“ бе единственият хотел в околностите на Далас, пригоден за специалните нужди на клиенти вампири. Рекламната брошура твърдеше, че това е „величествен стар хотел в централната градска част“; не че някога бях виждала централната градска част или пък величествените й стари хотели.
Спряхме на мрачното стълбище, водещо към сградата на летището.
— Е, казвай сега — настоя Бил. И аз му разказах цялата странна случка от игла до конец. Изглеждаше бял като тебешир, вероятно от глад. Гъстите му вежди се открояваха на фона на бледото му лице, а кафявите му очи изглеждаха много по-тъмни от обикновено.
Той отвори вратата и аз се озовах сред кипящата суетня на едно от най-големите летища в света.
— Не успя ли да го подслушаш? — Бил, разбира се, нямаше предвид нормалния ми слух.
— В самолета бях заключила съзнанието си за чужди мисли — отвърнах. — А докато осъзная, че има проблем, и започна да се концентрирам над мислите му, ти се събуди и той си плю на петите. Имах странното чувство, че… — Не довърших изречението. Стори ми се, че прекалявам с фантасмагориите.
Бил просто стоеше и чакаше. Не обичаше да хаби думи на вятъра. Спряхме за момент и се подпряхме на стената.
— Имах чувството, че възнамерява да ме отвлече — изплюх камъчето аз. — Знам, че звучи налудничаво. Кой в Далас би могъл да знае коя съм или пък с кой самолет пристигам? Но точно това си помислих.
— Бил улови ръцете ми в своите; ледени, както винаги. Погледнах го в очите. Не съм чак толкова ниска и той не е чак толкова висок, но все пак трябва да вдигна глава, за да срещна погледа му. Да си призная, достойнството ми е леко наранено от факта, че мога спокойно да го гледам в очите без опасност да ме омагьоса. Понякога ми се иска Бил да можеше да ми даде друг вид спомени — не бих имала нищо против да забравя за менадата например, — но той не може. Примирила съм се.
Бил размишляваше над думите ми и запаметяваше детайлите за по-нататъшно осмисляне.
— Значи самият полет протече скучно, така ли? — попита той.
— Напротив, беше много вълнуващо — отвърнах аз. — След като се уверих, че вече са те натоварили в твоя самолет, побързах да се кача в моя. Стюардесата ни показа какво трябва да правим при евентуална катастрофа. Аз седях в редицата до аварийния изход. Жената ни предложи да седнем другаде, ако смятаме, че няма да можем да се справим с инструкциите. Но аз бих се справила, нали? Не мислиш ли? А после тя ми донесе питие и списание. — Рядко ми се случва да ми сервират — с тази моя професия — и се чувствах великолепно в ролята на клиент.
— Ти би се справила с всичко, Суки, сигурен съм. Уплаши ли се при излитането?
— Не. Малко се притеснявах за тази вечер, но като изключим това, всичко мина нормално.
— Съжалявам, че нямаше как да пътувам с теб — каза той с хладния си кадифен глас и ме притисна до гърдите си.
— Няма нищо — искрено отвърнах аз. — Първият полет си е изнервящо преживяване. Но всичко мина добре. Докато не кацнахме.
Колкото и да мърморех, колкото и да се вайках, дълбоко в себе си се радвах, че Бил се беше надигнал навреме от ковчега си, за да ме изведе от летището, защото се чувствах точно като бедната братовчедка от провинцията.
Приключихме темата за свещеника, но аз си знаех, че любимият ми вампир нищичко не забравя. Бил ми показа къде да търся багажа си и как да намеря такси. Можеше и да ме остави да го изчакам някъде и да свърши всичко това сам, но както често ми припомняше, все някога щеше да ми се наложи да летя самичка посред бял ден, затова трябваше да се науча да се справям и без негова помощ.