Ланселот, рицарят на каруцата
- Автор: Троа Кретиен дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитр Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ланселот, рицарят на каруцата». Краткое содержание книги:
В представите на мнозина Средновековието е епоха, изпълнена с мрак, прорязвана от зловещото зарево на кладите на инквизицията, но от шедьоврите на художествената словесност, създавани тогава в Европа, струи лъчистата светлина на обичта към човека и на вярата в неговите възможности, в преобразуващата сила на голямата, истинската любов. „Ланселот, рицарят на каруцата“ е една от петте известни днес творби на първия голям френски автор Кретиен дьо Троа, който поставя началото на т.нар. куртоазна литература във Франция.
Перейти на страницу:
с кралицата ли нещо стана,
та думица не ви отроня?
Да е била неблагосклонна
към вас, сега е друго време,
та като чужд да ви приеме
след всичко, сторено за нея.
Сам да гадая не умея,
но поради каква злина
не чухте думица една?“
„Сир, тя не ме погледна даже,
не щя ни дума да ми каже,
не ме изслуша тя дори.
Това душата ми гори.“
„Тя — рече кралят — стори грешка.
Целта ви беше много тежка,
във странстване на смърт ви прати.
Приятелю, сега елате
да идем с вас при сенешала.“
„О, да, след дългата раздяла.“
И ето ги, при него те са.
Това съвсем не му хареса —
без много приказлив обход
направо смъмра Ланселот:
„Опозори ме ти!“ — „Ала
с какви, кажете ми, дела?
Какъв позор съм ви навлякъл?“
„Голям. Не си ме ти изчакал,
до края всичко си довел,
каквото беше моя цел.“
И кралят ги остави там,
от стаята излезе сам.
Попита Ланселот дали
Ке нещо още го боли.
„Ами боли не на шега
и ни веднъж като сега.
Отдавна аз да съм умрял,
ако не беше този крал.
Той с милосърдие голямо
приятелство дари ми само.
Да бъда в нужда, недобре
да съм, и той да разбере —
веднъж не ще пропуснат даже
това, което той им каже,
да се приготви начаса.
Но други тъй добри не са.
Мелеаган не е било
изкусно да не прави зло,
извикваше лукаво врача
и му отреждаше задача
да маже раните с мехлем,
от който бе ми зле съвсем.
При майка — мащеха да имам!
Щом само цяр добър да взимам
и да наложат моите рани
речеше кралят, със старание
да бъда час по-скоро здрав —
синът му, подъл и лукав,
веднага сменяше мехлема,
та вече да не се съвзема,
и яд му слагаше дори.
Но кралят нищо не откри,
със сигурност това го знам:
не би търпял подобен срам,
такава подлост и злонравие.
Услуга доблестна направи
на господарката, ще кажа,
че никаква сурова стража
не е опазвала човек
от Ноевия вехт ковчег
до днес, тъй както кралят нея,
от своя страдащ син отне я,
оставяше го да я види,
но с други там ако отиде
или е там самият крал.
Тъй почит неведнъж отдал,
и днес отдава я на тази
кралица наша с милостта си,
каквато свикна тя да иска.
И нямаше си дама близка,
той неин събеседник беше.
А той почтеността ценеше
у нея, рядка при това.
Но вярно ли е, чух мълва,
че тя била ви е сърдита,
пред всички нито да ви пита,
ни да говори пожелала?“
„Това е истината цяла —
му рече Ланселот. — За бога,
спасете ме от изнемога,
кажете ми, защо ме мрази?“
И Ке учуди се от тази
й странност, нищо без да знае.
„Да бъде както тя желае —
покорно Ланселот помръкна. —
Да се сбогуваме, ще тръгна
да търся монсеньор Говен,
насам се раздели със мен,
но врече се да се не бави,
към Воден мост да се отправи.“
Напусна тука сенешала
и после се яви пред краля
да се сбогува този път.
Той рече му: „На добър път!“
Попитаха го много хора
какво да сторят — от затвора
и пленничеството спасени.
И каза им: „Да дойдат с мене,
които истински се канят.
Които искат — да останат
при нашата кралица драга,
да дойдат с мен не се налага.“
Които с него пожелаха,
поеха и доволни бяха.
А при кралицата дойдоха
девици в мила суматоха
и дами, рицари добри.
Един не пожела дори
да я остави тук сама
и да си иде у дома.
Попаднаха под неин плен
заради монсеньор Говен —
оттук не мръдвала от днес,
не дойде ли за него вест.
Бе новината бързоходна:
кралицата е пак свободна
и могат людете без страх
оттук да си вървят у тях
свободни, щом поискат само.
Това известие голямо
разнасяха безброй уста
по всички тукашни места.
Съвсем не бяха разгневени:
преградите са разрушени
и няма никакви принуди,
и най-подир са волни люде.
Когато горците разбраха —
ония, дето тук не бяха,
как всичко Ланселот направи,
запътиха се те злонрави
натам, където той се скри.
Да, кралят им ще одобри
те Ланселот да му пленят.
А хората му този път
вървяха невъоръжени
и доста бяха изумени,
че ги задържат горци днес. Но
да хванат Ланселот бе лесно,
че той не бе въоръжен,
поведоха го заловен,
под коня с вързани крака.
„С нас зле постъпвате така,
сеньори, кралят разреши ни
закрилян всеки да замине.“
А горци казаха: „Не знаем,
но всеки хванат обвиняем
ще трябва да се върне в двора.“
Вестта прелита без умора —
научи кралят: заловили
днес Ланселот и го убили.
На краля чак му стана зле,
Перейти на страницу: