Ланселот, рицарят на каруцата

и храбростта ти е за зло. Че то само не е дошло: от тебе той е по-добрия.“ Мелеаган от проклетия и гняв се изкриви пред краля: „В плен слепота ви е държала! А истината е такава: да, сляп е, който се съмнява, мен, по-добрия, лош изкарва.“ „Тъй смяташ ти, но кой ти вярва! Добре от всекиго се знае кое е тъй, кое лъжа е. Видяхме истината вече.“ И на бароните си рече сина назад да отведат. Заповедта и този път изпълниха — Мелеаган веднага беше задържан. На Ланселот по-трудно негли му бе назад да се оттегли, че оня с удар, непростимо, голяма болка причини му. И кралят рече на сина си: „Ще трябва — и недей се въси кралицата да върнеш ти. И с тази свада се прости, и от домогвания разни.“ „А приказките ви са празни! Наслушах се на много думи. Та всичко то е помежду ни, махнете се, не се месете!“ Повтори кралят и потрети: ще го убие по-добрият, оставил му се да го бият. „Да може той да ме убие? Не, аз ще го сразя, но вие не ни пречете най-подир със него да се бием, сир.“ И рече кралят: „Да прощаваш, но няма нищо да направиш.“ „Защо?“ — „Защото не желая. На глупостта ти и на тая надменност твоя аз съм сит. Безумец само упорит смъртта си търси като теб. И знам, гнева ти е нелеп, да те запазя се стремя. Смъртта ти да ми е в ума, пред взора ми — помилуй бог, къде ти удар по-жесток.“ И тъй постигна най-подир съгласие да има мир. Да върне трябваше най-паче кралицата, с обет обаче от Ланселот, че призован ако е от Мелеаган — във срок една година цяла от днес, от мирната раздяла, — те да излязат на двубой. Получи Ланселот покой. Разпръснаха се всички хора с мълва: двубоят ще е в двора на крал Артур, управник смел, крал на Бретан и Корнуел.42 Двубоят, казваха, ще стане, но по кралицино желание и с Ланселотово съгласие; ако помоли у дома си тя с него да се прибере, тук никой няма да ги спре. И тя го пожела това, а той го потвърди с глава. Мирът за всички бе утеха — оръжията им поеха. Повеля имаха онези: един оттук ако излезе, излизат другите самички. И Ланселот бе драг на всички. И знайте, ще ви кажа сам: голяма радост беше там, и той бе нейно притежание. А кой от чужденците сбрани не се зарадва нему, кой? Говореха — да чуе той: „О, сир, зарадвахме се много на името ви. Слава богу, дошъл е истински мигът свободни да сме този път.“ И плъпна хорският рояк — и всеки мъчеше се как да го докосне, драг и мил. Пръв който бе го доближил, бе най-щастлив на тоя свят. Да, радост имаше — и яд, че людете освободени от радост бяха завладени, но другите с Мелеаган си бяха завистлива сган, унили, смазани от скръб. На тях обърна краля гръб, на Ланселот подслон предложи. А той помоли, ако може, кралицата да посети. „Изглежда най-добре почти, не се ли лъжа — рече краля. — И Ке е с нея, сенешала, почудата ще е отрадна.“ И Ланселот едва не падна в нозете му, от радост бледен. От краля беше той заведен сред залата, където в зрака кралицата видя да чака. Когато краля тук съзря тя, държащ на Ланселот ръката, пред него дума не отвори и на сърдита се престори, със взор към каменния под. „Госпожо, вижте Ланселот, при вас да дойде е понятно, ще трябва да ви е приятно.“ „Приятно да ми е на мен? Не знам с какво да е ценен.“ „Нима, госпожо? — рече кралят, комуто доблестта захвалят. — Сърцето ви сега къде е? Една надменност ви владее, обаче служил ви е вярно, от изпитание коварно до смърт за вас е бил терзан, от моя син Мелеаган ви брани той и извоюва, за всички мъки чест томува.“ „Напразно, сир, било е всичко. Е, да, признание едничко изглежда, че му се дължи.“ А Ланселот се натъжи, запита я, от мъка чер, като изтънчен кавалер: „Госпожо, дотежа ми то, но и не питам аз защо.“ Обаче питаше се сам дали го слуша тук мадам. А за да го измъчи, тя ни думица не прошептя и си излезе мълчешката. И проследи я до вратата със взор и със сърдечен трепет. Очите поглед не отлепят, но вътре тя след миг се скри. Не влезе погледът, дори отвънка потъмня в несвяст. Сърцето, с по-голяма власт, по-господарски се държи — оттатък с нея продължи. Отсам е погледът сега, със сълзи пълен и с тъга. А кралят с тих и кротък глас му каза: „Изумен съм аз, защо е днешната промяна,