Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Нямам сърце — каза рязко Дрейк. — Намери друг рицар да го оплетеш в мрежите си. Някой, който още вярва в рицарския кодекс. Когато ме обявят за победител в турнира, ще взема кесията и ще възстановя Уиндхърст. Някой ден той ще стане толкова величествен, колкото е бил, преди да изпадне в разруха.
— И за това исках да говоря с тебе — призна Рейвън. — Уолдо е намислил нещо. Искам да те предупредя да се пазиш. Не знам какво си е наумил, но почти съм сигурна, че е сложил нещо във виното, което ти е пратил. И понеже не си се разболял, предполагам, вече си имал подозрения, че се опитва да те измами.
— Да, добре познавам Уолдо, Рейвън. Не за пръв път се опитва да посегне на живота ми. Нае убиец да ме прониже малко след като постъпих на служба при краля, преди да се отлича във Франция и да стана Черния рицар. — Тонът му стана твърд. — Човекът си призна, преди да го промуша. Странно, нали? — замисли се той. — Защо Уолдо ще иска да ме види мъртъв? Не ми е известно да го застрашавам с нещо.
— Не съм толкова сигурна, че не застрашаваш Уолдо — отвърна Рейвън. — Поради някаква причина него го е страх от тебе. Всичко беше наред, когато мислеше, че си мъртъв. Но щом се появи като Черния рицар, той усети заплаха в твое лице, само не знам защо.
— Заклевам се, един ден ще науча защо Уолдо иска да ме отстрани. Междувременно трябва да укрепя именията си и да се приготвя за деня, когато ще тръгна да търся отговорите.
— Ти беше последната ми надежда — каза Рейвън, изхлипвайки. — Свършено е с мен.
Той чу приглушените й стъпки да се отдалечават и си наложи да се въздържи, за да не я прегърне и да почне да я утешава. Знаеше, че ако се заеме с проблемите на Рейвън, това няма да му бъде от полза. Не й дължеше нищо. Всички жени трябва да се омъжат и да родят деца на съпрузите си, защо Рейвън да смята, че е по-различна?
Все пак не му стана много приятно, като си помисли как това момиче ще понася грубото отношение на Уолдо. Колкото по-скоро напусне този проклет замък, толкова по-добре. Ако знаеше, че ще присъства на сватбата на Рейвън и Уолдо, нямаше да дойде. Мислеше, че Рейвън отдавна е омъжена за Арик ъф Флинт и че брат му е в Еър да управлява владенията си.
Хлипането на Рейвън звучеше в ушите му дълго след като бе излязла от палатката. Връхлетя го необяснимо чувство на загуба, сякаш беше останал по-самотен, отколкото някога е бил в живота си. Разтърси глава, за да проясни мозъка си и да прогони смущаващите мисли, които нямаха място в живота на Черния рицар, и се приготви да спи.
Тромпетите известиха началото на последния ден от турнира. След като изслуша утринната литургия, Дрейк влезе в палатката си да се приготви за един изтощителен ден на надпревара. Евън му помагаше да се облече. Най-напред камизолът, после блестящата черна броня. Накрая Евън подаде на Дрейк копието и меча с притъпени върхове и закрепи шлема на главата му. Дрейк трябваше да направи само едно нещо, преди да надене ръкавиците. Извади воала на Рейвън от походния сандък и го завърза на копието си, където Уолдо със сигурност щеше да го види.
Дрейк стигна до бариерата и зачака отстрани за първия си сблъсък. Знаеше точно кога Уолдо го е видял, защото брат му подскочи на седлото и пришпори коня си към него. Дрейк се усмихна, защото разбра, че Уолдо е разпознал воала.
— Коя дама те е удостоила с благоволението си? — запита Уолдо със стиснати зъби.
— Не го ли познаваш? — предизвика го Дрейк, размахвайки воала пред лицето на Уолдо. — Само една дама в крепостта може да притежава толкова фино нещо.
— Дошли са гости отдалече да видят турнира — отговори Уолдо. — Някои дами сред тях носят воали също като този.
— Така е — каза сухо Дрейк.
— Да не би да твърдиш, че това е воалът на Рейвън? — изсъска Уолдо. — Откъде си го взел?
— Не съм казал, че това е воалът на Рейвън.
— Тя ти го е дала.
— Не, не е.
Загадъчните отговори на Дрейк още повече разяриха Уолдо. Лицето му стана толкова червено, че Дрейк се уплаши да не би да се пръсне. Вече почти съжали, че го е предизвикал по такъв начин, и се молеше само да не е навредил на Рейвън, като е размахал така воала й. Нямаше за цел да насочи гнева на Уолдо към Рейвън, но се страхуваше, че точно това е направил.
— Само един от нас може да бъде обявен за победител, сър Копеле — изрева Уолдо, — а битката между нас няма да бъде със затъпени оръжия. Когато се срещнем, ела с добре наострено копие и се приготви за кръвопролитие.
Той смушка коня си и се отдалечи, оставяйки смаяната публика.
— Сериозно ли говори, милорд? — запита тихо Евън. — Не ми се вярва да е така.