![Цялата истина [The Whole Truth - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/1/cyalata-istina-the-whole-truth-bg-download.jpg)
Цялата истина [The Whole Truth - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Цялата истина [The Whole Truth - bg]». Краткое содержание книги:
Зловещите машинации на Дик Пендър водят до кървав инцидент в лондонския мозъчен тръст Финикс Груп, свързан с китайското правителство. Целта е да бъдат натопени руснаците. Случайна жертва на атентата става Ана Фишер, чийто годеник е Шоу — наемен убиец, принуден да служи на тайна международна разузнавателна агенция.
Шоу е твърдо решен да разкрие цялата истина за смъртта на Ана. По стечение на обстоятелствата негов партньор в опасното начинание става Кейти Джеймс — блестяща журналистка, чиято кариера е провалена от алкохола. Тя възприема каузата на Шоу като последна възможност да възстанови репутацията си. За Шоу и Кейти има само две възможности: да разобличат Крийл или да станат негова жертва.
Разбира се, че ще посети родителите й в книжарницата на Дурлах. И ще поиска ръката на дъщеря им.
Да, ще го направи. Стига да е жив.
— Къде е мама? — прошепна в здрача той.
Обърна се и тръгна обратно към хотел „Балморал“. Трябваше да се подготви. Часовете, които предстояха, може би щяха да са последните от земния му път.
19
Небостъргачът недалеч от летище „Дълес“ беше почти тъмен. Той беше собственост на една-единствена компания — „Пендър и сътрудници“, която беше платила осемцифрена сума в брой, за да се сдобие с офис сграда в центъра на най-скъпото парче земя в цялата страна. Въпреки „сътрудниците“ в наименованието на фирмата тя се управляваше еднолично от нейния основател Ричард Пендър — мъж с изсечените черти, равните зъби и безупречната прическа на евангелист, изнасящ проповеди по телевизията. С меки като коприна маниери на адвокат по наказателни дела в зенита на славата си. Беше от хората, които се усмихват дори когато нанасят смъртоносен удар.
Мотото му беше просто: Защо да си губим времето в търсене на истината, когато е по-лесно да я измислим?
Пендър работеше в областта на т.нар. „перцептивен мениджмънт“, или пием. Фирмите в този бранш получаваха поръчки за установяване на истината или неистината на явления и събития по целия свят. Голяма част от утвърдените лобистки компании смятаха себе си за пием фирми, но всъщност не бяха такива. На пазара имаше много малко пием играчи, а „Пендър и сътрудници“ беше една от най-добрите в света.
Дик Пендър беше в състояние да погребе всяка тайна въпреки опитите на пресата да се добере до нея. Същевременно при определени обстоятелства той можеше да подпали или разгаря войни, базиращи се на някаква истина. А когато хората се опитваха да я открият, той маскираше причините под стряскащо количество факти, цифри и фалшификации, правейки ги абсолютно недостъпни. Но най-много го биваше да фабрикува истината.
За тези свои способности той получаваше огромни суми пари както от държавни, така и от частни източници по целия свят. За клиентите му създаването на истината беше от огромно значение, тъй като реалната истина е твърде непредвидима. Изфабрикуваната истина обаче подлежи на контрол. От което следва, че разликата между реалната и изфабрикуваната истина е точно толкова голяма, колкото разликата между обикновената и атомната бомба.
Тази вечер Пендър очакваше специален гост. Частният асансьор спря на последния етаж и от него излезе Николас Крийл, облечен в черно палто с качулка. Веднага го въведоха в помещение с огромен огледален прозорец, през който оръжейният магнат получи възможност да огледа вътрешността на модерната работна зала на „Пендър и сътрудници“, оборудвана с ултрамодерни комуникационни средства.
Пендър се настани до него.
— Надявам се, че полетът ви е преминал добре, мистър Крийл.
— Нямам представа, защото през цялото време спах.
— Чух, че съвсем наскоро сте влезли в списъка на първите петнайсет в класацията на „Форбс“.
— Това е вярно — равнодушно отвърна Крийл.
— Осемнайсет милиарда долара?
— Всъщност двайсет и един.
— Моите поздравления.
— За какво? След първия милиард парите престанаха да имат значение. Последвалите двайсет не промениха живота ми с абсолютно нищо. Да чуем доклада.
Пендър махна към огледалното стъкло, зад което трескаво работеха десетки хора.
— Мобилизирали сме всичките си ресурси. Трийсет души, стотици компютри, огромна база данни и интернет система, която съперничи на „Гугъл“.
— Сигурен ли си, че никой не може да я проследи дотук?
— Взели сме изключителни мерки за сигурност, откраднали сме електронната идентификация на стотици уеб сайтове и интернет портали. Ако някой направи опит да стигне до първоизточника, ще попадне в електронен лабиринт, който ще го изведе до официалния сайт на Ватикана или на Червения кръст. Включихме и собствения си уеб сайт в сложната комбинация, както и няколко сайта на наши конкуренти.
— Тоест ако някой все пак стигне до вас, вие веднага ще обявите кражба на идентификацията си, така ли?
— Защо да крием иглата в купа сено, след като можем да направим много игли? — лукаво се усмихна Пендър.
— А хората ти?
— Те получават огромни заплати и са готови на всичко за мен. А и нямат представа за вашия… хммм, интерес към въпроса. Всъщност това изобщо не ги вълнува. Тук не се назначават хора със съвест, никой не го е грижа за последиците от нашата работа. Те са за клиента.