![Цялата истина [The Whole Truth - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/1/cyalata-istina-the-whole-truth-bg-download.jpg)
Цялата истина [The Whole Truth - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Цялата истина [The Whole Truth - bg]». Краткое содержание книги:
Зловещите машинации на Дик Пендър водят до кървав инцидент в лондонския мозъчен тръст Финикс Груп, свързан с китайското правителство. Целта е да бъдат натопени руснаците. Случайна жертва на атентата става Ана Фишер, чийто годеник е Шоу — наемен убиец, принуден да служи на тайна международна разузнавателна агенция.
Шоу е твърдо решен да разкрие цялата истина за смъртта на Ана. По стечение на обстоятелствата негов партньор в опасното начинание става Кейти Джеймс — блестяща журналистка, чиято кариера е провалена от алкохола. Тя възприема каузата на Шоу като последна възможност да възстанови репутацията си. За Шоу и Кейти има само две възможности: да разобличат Крийл или да станат негова жертва.
Дъждът продължаваше да се сипе. Шоу разполагаше само с два дни за Ана. Може би завинаги.
— Майната им на руснаците — прошепна той и я взе в прегръдките си.
Стискаше я толкова силно, че тя беше принудена да протестира:
— Хей, не мога да дишам!
Той я пусна, отстъпи крачка назад и наведе глава. Тя хвана брадичката му в шепа.
— Сгодени сме, нали? Би трябвало да си щастлив.
— Никога не съм се чувствал толкова щастлив.
— Не изглеждаш така.
— Защото пак трябва да се разделим.
— Но не задълго, нали? Скоро пак ще бъдем заедно.
Той отново я прегърна, но не толкова силно.
Няма гаранции, че това ще се случи. Никакви гаранции.
16
Два дни по-късно Шоу целуна просълзената Ана за сбогом.
— Трябва да определим дата за сватбата — прошепна той.
— Да, разбира се — кимна тя, но в очите й имаше нещо странно.
Шоу потегли с взетата под наем кола, но не към летището, а към замъка „Малахайд“.
В превод от ирландски „Малахайд“ означава „На брега на морето“. Замъкът се издига на полуостров Хоут, северната част на дъблинския залив. Построен на малко възвишение, с отлична видимост към морето. Това беше логично, тъй като всички врагове на тази страна я бяха нападали по вода. Колата пресече равното поле в околностите на замъка. То беше разделено на няколко игрища за ръгби и крикет, на които поради липса на нашественици местните отбори не размахваха брадви, а играеха с увлечение и страст.
Плати входната такса и получи достъп до най-стария обитаем замък в Ирландия. Отвътре той изглеждаше точно както трябва да изглежда една средновековна крепост: с каменни основи, стъпили върху твърдата скала, с високи, обрасли с бръшлян стени, в които личаха множество бойници. Бил собственост на фамилията Талбът от 1185 до 1970 г.
Шоу изчака края на поредната туристическа обиколка и пое по стъпалата към дребничката жена, която току-що беше приключила с обичайните подробности от историята на „Малахайд“: сагата на неговите собственици, битката при Бойн, изчезналата девица и четирите призрака в замъка, включително пакостника Пък.
— Здравей, Лиона.
Жената се обърна, в очите й се мярна колебание. Лиона Бартарома беше надхвърлила шейсет, но дългата й коса все още беше черна. Лицето й беше гладко, а сочните й устни бяха покрити с тъмно червило, което отиваше отлично на мургавата й кожа.
Без да каже нито дума, тя го хвана за ръката и го поведе към малката стаичка наблизо. Затръшна вратата, извъртя се и рязко попита:
— Какво търсиш тук, по дяволите?
— Май не се радваш, че ме виждаш.
— Ако Франк разбере…
— Благодарение на теб Франк знае къде се намирам във всеки даден момент — прекъсна я той и докосна дясната част на тялото си. — Затова съм тук.
Лиона седна зад малкото бюро с херувимчета в ъглите на дървения плот.
— Не те разбирам, Шоу. Никога не съм те разбирала.
— Искам да го извадиш.
— Аз съм пенсионерка и работя като екскурзовод. Отдавна вече не оперирам.
Той пристъпи крачка напред.
— Вътре в себе си имаш още една операция.
— Изключено! — отсече тя и започна да размества книжата по бюрото.
— Нищо не е изключено, стига да го желаеш достатъчно силно.
— Ти си глупак!
— Скоро и аз излизам в пенсия, Лиона. Затова искам да го извадиш.
— Намери си някой друг — отвърна тя и небрежно махна с ръка, сякаш в замъка гъмжеше от хора с хирургически умения.
— Ти ще го направиш, Лиона — поклати глава Шоу. — Знам как го вкара в мен. Ако стане грешка при изваждането…
Мургавото й лице видимо пребледня.
— Не знам за какво говориш.
— Помниш ли Дърк Лундрел, Лиона? Той направи опит да му го извадят и още не могат да открият всички парчета от него…
— Лундрел също беше при мен. Казах му същото, което казвам и на теб: не!
— А ако Франк разреши, ще го направиш ли? — изви глава той.
— Нима си въобразяваш, че Франк ще разреши подобно нещо? — сбърчи вежди Лиона. — Доколкото знам, вие двамата все още не мелите брашно. — На лицето й се мярна нещо като усмивка. — И не ми говори за пенсиониране, моля те! Хората с твоята професия не се пенсионират, Шоу!
— Ще се женя. Имам да изпълня още две задачи и слагам точка.
— Ще се жениш ли? — погледна го с недоверие тя.
— Ами да. Нима не допускаш, че човек като мен може да се ожени? Вече шест години ходя по острието на бръснача. Едва не ме убиха. Изморих се. Искам да се оттегля.
— Знам какво си вършил през тези шест години — каза малко по-спокойно тя. — Наясно съм с рисковете, които си поемал. — Замълча за миг, очите й внимателно опипаха лицето му. — Как се казва жената?