Цялата истина [The Whole Truth - bg]

Стаята му гледаше към Принсес Стрийт — една от централните градски улици с много магазини, кръчми и ресторанти. На изток от него, кацнал на висок хълм, се издигаше внушителният Единбургски замък, в сравнение с който „Малахайд“ приличаше на джудже. Дворецът Холирудхаус — официалната лятна резиденция на британското кралско семейство — се издигаше в западния край на града.

Сигурно е много приятно да имаш официална резиденция, помисли си Шоу.

— Мама! — тихо прошепна той. Не беше сънувал този кошмар почти цяла година. Дори започна да си мисли, че го е прогонил завинаги. Но се оказа, че бърка, както при повечето важни неща в живота си.

Изхвърлиха го от сиропиталището още на следващия ден, въпреки горещите молби на старата монахиня да му дадат още един шанс. Жертвата му — един доста едър дванайсетгодишен хлапак — беше получила тежки наранявания от наполовина по-малкия Шоу. Някой предложи да извикат полицията. Но как да обвиниш в криминално престъпление шестгодишно момче? Шоу още помнеше сложните думи, които чу тогава — злонамереност, умишлено нападение. Не разбираше какво означават те, но беше наясно, че искаше да убие онзи хлапак. Само така можеше да го накара да страда колкото беше страдал самият той.

В крайна сметка беше решено, че момче, което не може да произнася правилно дори думичката „мама“, защото никога не беше имало такава, не може да бъде обвинено в умишлено престъпление.

Сестра Мери Агнес Мария, какво хубаво име! Всички я наричаха сестра МАМ, а Шоу си преведе тази думичка като МАМА. А тя действително беше най-близо до представите му за майка, защото нямаше друга.

Не се беше нарекъл А Шоу, беше просто Шоу. Буквата А пред името си дължеше на сиропиталището. Тази буква беше изписана на стената над нара на момчето, което спеше срещу него. Не беше случайно там, нямаше нищо общо с първата буква на азбуката. Преди време е била част от цяла дума, но останалите букви — М, И, Н, се бяха изтрили. Бедната сестра Мери Агнес Мария така и не намери време, а може би и боя, за да възстанови надписа, който в завършения си вид гласеше АМИН.

Шоу не съжаляваше за това. Той гледаше буквата А и си представяше как тя приема образа на майка му. Хоризонталната чертичка между двете наклонени линии постепенно се превръщаше в усмивката на майка му, щастлива, че го вижда. Тя се беше върнала за него. Щяха да живеят заедно, тръгваха си веднага. Тази буква А беше негов приятел. Предлагаше куп приятни неща. Но после слънцето изгряваше и всичко изчезваше. Оттогава Шоу предпочиташе нощта. И до днес беше така. Неизменно.

Годините летяха бързо. Сменяха се и сиропиталищата, но в никое от тях нямаше сестра Мери Агнес Мария. После дойде ред на временните осиновявания и други обществени заведения за бездомни деца, които, технически погледнато, все още не бяха престъпници, но бяха на ръба и никой не искаше да се занимава с тях. Така протичаше ежедневието му, докато навърши осемнайсет и момчето Шоу се превърна в мъж.