![Цялата истина [The Whole Truth - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/1/cyalata-istina-the-whole-truth-bg-download.jpg)
Цялата истина [The Whole Truth - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Цялата истина [The Whole Truth - bg]». Краткое содержание книги:
Зловещите машинации на Дик Пендър водят до кървав инцидент в лондонския мозъчен тръст Финикс Груп, свързан с китайското правителство. Целта е да бъдат натопени руснаците. Случайна жертва на атентата става Ана Фишер, чийто годеник е Шоу — наемен убиец, принуден да служи на тайна международна разузнавателна агенция.
Шоу е твърдо решен да разкрие цялата истина за смъртта на Ана. По стечение на обстоятелствата негов партньор в опасното начинание става Кейти Джеймс — блестяща журналистка, чиято кариера е провалена от алкохола. Тя възприема каузата на Шоу като последна възможност да възстанови репутацията си. За Шоу и Кейти има само две възможности: да разобличат Крийл или да станат негова жертва.
— Моля?
— Годеницата ти. Как се казва?
— Ана.
— Едно време и аз бях омъжена — промълви Лиона и сведе поглед. — Много ли я обичаш?
— Ако не я обичах, нямаше да се женя за нея.
Лиона потъна в мълчание. Шоу просто стоеше и я гледаше.
— Ще го направя, но само с разрешението на Франк — заяви най-сетне тя.
— А аз ще бъда жив и след като го извадиш, нали?
— Всяка хирургическа операция крие рискове — започна тя, после помълча известно време и тръсна глава. — Да, ще живееш.
— Това исках да чуя — кимна Шоу и се обърна към вратата: — Ще ти се обадя.
— Откъде е тази Ана?
— От Германия.
— Чувала съм, че германките са много добри съпруги.
Шоу внимателно затвори вратата след себе си. Сега оставаше да убеди Франк. И да оцелее през следващите няколко дни.
Три часа по-късно беше на борда на високоскоростния катамаран, който пресичаше Ирландско море към Англия. При нормални обстоятелства просто щеше да вземе самолета от Дъблин за Единбург, но инструкциите бяха други: вземаш ферибота до Холихед, а оттам — експресния влак за Лондон през Уелс. От Лондон се прехвърляш в нощния влак за столицата на Шотландия. Това пътешествие щеше да завърши чак на другата сутрин, въпреки че полетът от Дъблин до Единбург траеше по-малко от час.
Влезе в салона и зае място зад масичката на третия ред вдясно. Включи настолната лампа, после отново я изключи. Такива бяха инструкциите.
Докато чакаше, Шоу разтвори книгата на Ана и потърси посвещението й. Оказа се, че е на френски, но той имаше достатъчно познания по езика, за да го прочете. Беше кратко и просто, но се стовари отгоре му със силата на парен чук.
Без доверие любовта е нищо.
Бавно затвори книгата и вдигна глава.
Един мъж вървеше към него, очевидно реагирал на сигнала на лампата. Те винаги реагираха.
17
В полунощ пристигна в Единбург и тръгна пеша към хотел „Балморал“, който се намираше от другата страна на моста. Посвещението на Ана продължаваше да прогаря съзнанието му. Без доверие любовта е нищо. Заспа някъде около три сутринта. В главата му се въртяха картини от възможния съвместен живот с тази жена.
И може би заради тях всичко започна отново.
— Мама? Къде е мама?
— Млъкни, тъпо копеленце! Ти нямаш майка!
Събудило се от поредния кошмар, момчето проплака: още по-високо:
— Мама!
— Мама, мама! — озъби се едно от по-големите момчета. — Мама е мъртва! Затова живееш в сиропиталище, идиотче!
— Мама е мъртва, мама е мъртва! — ухили се друго момче. — Мама е абсолютно мъртва!
В коридора се разнесоха стъпки и всички утихнаха. Само момченцето продължаваше да хлипа:
— Мама! Къде е мама?
В стаята се появи дебелата стара монахиня, която бавно се плъзна към леглото. Ориентираше се добре дори на тъмно. Прегърна момчето, потупа го по главата и го целуна по бузата.
— Лош сън, нищо повече — прошепна тя. — Аз съм тук, дете. Всичко е наред. Обикновен кошмар.
Присъствието й винаги успокояваше момчето и то млъкна. Беше едро за възрастта си, но макар и стара, монахинята беше силна. Годините не бяха й се отразили, въпреки че на това място би трябвало да бъде обратното.
Внимателно го положи на тясното легло. В помещението имаше двайсет и шест такива легла, въпреки че то беше предназначено за двойно по-малко. Монахинята знаеше, че за да стигнат до двете общи тоалетни, момчетата трябваше да скачат от легло на легло, толкова нагъсто бяха наблъскани. Но те бяха късметлии, защото имаха легло, покрив над главата и нещо в стомасите. За тези деца това беше най-главното.
Възрастната жена бавно тръгна към стаята си, а звукът от стъпките й беше проследен от петдесет и две уши. Когато вратата меко се захлопна след нея, едно от по-големите момчета отново се обади:
— И баща ти е мъртъв. Умря от препиване, видях го с очите си.
— Мама е мъртва, мама е мъртва! — поде друго, но значително по-тихо. Монахинята беше с добро сърце, но търпението й имаше граници.
Този път момчето не се разплака. Тялото му не се разтърси от ужас както обикновено, когато започваха да го измъчват. След един час всички заспаха.
С изключение на едно дете.
То тихо се измъкна от леглото, легна на пода и започна да пълзи. Като войниците, които беше виждало на черно-белия телевизор в стаята на монахинята. От време на време тя го пускаше там и му даваше чаша портокалов сок и филия хляб, щедро намазана с масло и конфитюр.
Стигна до леглото, изправи се на колене, стегна мускули и се хвърли напред.
Пръстите му се увиха около шията на другото момче, много по-голямо от него, юмрукът му се заби в лицето му. Кръвта плисна по чаршафите и опари ръката му. Ноздрите му уловиха миризмата на пот. И на страх. За пръв път в живота си усещаше тази особена миризма, излъчваща се от другите. Но щеше да я усеща още много пъти.