Цялата истина [The Whole Truth - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Цялата истина [The Whole Truth - bg]». Краткое содержание книги:
Зловещите машинации на Дик Пендър водят до кървав инцидент в лондонския мозъчен тръст Финикс Груп, свързан с китайското правителство. Целта е да бъдат натопени руснаците. Случайна жертва на атентата става Ана Фишер, чийто годеник е Шоу — наемен убиец, принуден да служи на тайна международна разузнавателна агенция.
Шоу е твърдо решен да разкрие цялата истина за смъртта на Ана. По стечение на обстоятелствата негов партньор в опасното начинание става Кейти Джеймс — блестяща журналистка, чиято кариера е провалена от алкохола. Тя възприема каузата на Шоу като последна възможност да възстанови репутацията си. За Шоу и Кейти има само две възможности: да разобличат Крийл или да станат негова жертва.
Вече се беше научил да произнася правилно думичката „мама“, но нямаше към кого да се обърне с нея.
Затвори прозореца и седна на леглото. Беше установил контакт с мъжа на високоскоростния ферибот. Двамата напуснаха общия салон и излязоха на кърмата. Използвайки вятъра и грохота на корабния двигател, мъжът му беше предал всички подробности за първата част на операцията. На раздяла го бе погледнал така, сякаш искаше да каже: Истинско чудо ще бъде, ако оцелееш.
Застанал до прозореца на експресния влак за Лондон, Шоу гледаше бързо променящата се панорама — скалистите морски заливи отстъпваха място на подножието на Камбрийските планини. Не чуваше нито дума от безсмислените разговори на пътниците около себе си, дълбоко потънал в собствения си свят.
Изключението беше Ана. Единствено тя беше връзката му с живите хора.
По време на нощното пътуване до Шотландия в спалното му купе се появи още един посетител, този път жена. Беше млада, но изглеждаше състарена. Физически привлекателна, но без всякаква жизнена енергия. Беше просто оръдие. Хора като Франк бяха изтръгнали душата й, за да я заместят с това, което им беше нужно. Жената го запозна с втората част от операцията, говорейки със сух и монотонен глас. Той слушаше внимателно, стараейки се да запамети всеки детайл. Даваше си ясна сметка, че една погрешна стъпка щеше да бъде достатъчна, за да се превърне в труп. Просто и ясно.
Без доверие любовта е нищо.
Ана сигурно спеше, но той все пак набра номера й. Изненадващо жената на живота му вдигна още на второто позвъняване.
— Надявах се, че си ти — каза с бодър глас тя. — Как мина пътуването?
— Прочетох посвещението ти.
Ана замълча.
— Аз искам да ти се доверя — преглътна мъчително той. — И наистина ти вярвам. Казах ти с какво се занимавам. Имаш ли представа колко ми беше трудно?
— Имам. Но очевидно има и неща, които не можеш да ми кажеш.
— Има — призна с въздишка той.
— Значи и след като се оженим, ще изчезваш и ще се появяваш без никакви обяснения?
— Вече ти казах, че се оттеглям. Ще работя на бюро.
— Не обиждай интелигентността ми с приказки за изпаднал багаж. А хората, които работят на бюро, не посещават замъци, които дори не си правят труда да разгледат. Нито пък пътуват с ферибот между Ирландия и Шотландия. Срещи ли имаше?
Шоу сериозно се стресна от тези думи.
— Следила си ме?
— Разбира се. Аз планирам да се омъжа за теб. Мразя дори мисълта, че мога да те следя, а още повече да го направя!
Гласът й потрепна, превръщайки се в сподавено ридание.
Изведнъж му се прииска да я вземе в прегръдките си и да й каже, че всичко ще бъде наред. Но вече я беше лъгал достатъчно.
— Все още имаш време да се откажеш, Ана — глухо промълви той. — Каза „да“, но можеш да кажеш и „не“. Бих те разбрал.
— Не искам да разбираш! — извика тя. — Предпочитам да не ме разбереш! Аз не бих те разбрала, ако ме напуснеш!
— Обичам те. Затова ще направя всичко, за да се получи. Обещавам ти!
Стори му се, че чува ново ридание. Чувството за вина заплашваше да го задуши.
— Но няма да ми кажеш как точно ще го направиш, нали? — попита след кратка пауза Ана.
— Не мога — въздъхна той.
— Къде отиваш след Шотландия?
— В Хайделберг.
— Родителите ми живеят на един час път оттам. В малко селце на име Дурлах, близо до Карлсруе. Притежават единствената книжарница в селото. Иди да се запознаеш с тях. Казват се Волфганг и Наташа. Мили и добри хора. Отдавна искам да те представя, но ти все си зает.
Невинаги съм зает, помисли си Шоу. Просто ме е страх.
— Искаш да се запозная с тях, без да присъстваш? — попита на глас той.
— Да. Поискай ръката ми от татко. Ако се съгласи, ще се оженим. Разбира се, ако все още го желаеш.
Той остана смаян от молбата й.
— Ана, аз…
— Иди, ако мислиш, че си струва — прекъсна го тя. — Ще ги предупредя за посещението ти. Ако не отидеш, това също ще е отговор.
Връзката прекъсна. Шоу бавно остави телефона и сведе поглед към бележника, който беше запълнил с името й. Ана Фишер, Ана Фишер, Ана Фишер… Върхът на писалката беше оставил дълбоки следи върху тънката хартия. Скъса листа, излезе от хотела и тръгна покрай затворените магазини на Принсес Стрийт. Два часа по-късо все още бродеше из древната столица на Шотландия. Слънцето изгря. Полегатите му лъчи осветиха старите каменни мостове, в сянката на които сякаш се криеха всичките му кошмари. Днес те бяха необичайно много.