Цялата истина [The Whole Truth - bg]

Плъзна се покрай портиера, наконтен в традиционна шотландска носия — от поличката до церемониалния кинжал, затъкнат в чорапа. След дълга и приятна разходка из центъра на града тя седна да изпие един чай близо до двореца Холирудхаус. После, избягвайки множеството кръчми, които я привличаха така, както магнитът привлича карфиците, тя пое нагоре по хълма, върху който се издигаше перлата в короната на града — Единбургският замък.

Тъмните зъбери на Касъл Рок, пронизващи небето в западната част на града, бяха единствената причина за съществуването на Единбург. Скалистите останки от някогашния вулкан се издигаха като непристъпна граница между централна Шотландия и Англия — страната, която мнозина шотландци продължаваха да наричат „стария враг“. Кейти мина под Централния портал, от двете страни на който се издигаха статуите на Робърт Брус и Уилям Уолас, двама шотландски лидери, спечелили славата си в победни битки срещу англичаните. Беше пропуснала топовния изстрел в един часа, произведен от тежкото артилерийско оръдие — спомен от Втората световна война, но в замяна на това успя да види Камъка на съдбата.

Отмъкнат от англичаните още през XIII век, той е бил върнат едва през XX век. В продължение на седемстотин години той бе лежал под стола за коронации в Уестминстърското абатство, на който бяха седели всички монарси — от Едуард II до Елизабет II.

Малко по-късно тя стигна до върха на Касъл Рок, където се издигаше най-старата сграда в Единбург — параклисът „Сейнт Маргарет“. Именно тук тя отново попадна на широкоплещестия мъж, с когото се беше сблъскала в хотела. Той беше коленичил на третия ред скамейки редом с човек, който изглеждаше като съвсем обикновен турист. Кейти понечи да се върне, но нещо привлече вниманието й. Коленичейки зад последния ред, тя извади фотоапарата си и погледна през визьора.

Татуировката върху дясната ръка на туриста беше подобна на онази, която беше видяла преди години, докато отразяваше поредния военен конфликт. Кейти заостри вниманието си и моментално усети, че мъжете пред нея не се молеха и не рецитираха пасажи от Светото писание, а по-скоро си разменяха тихи реплики.

Осъзнала, че не може да долови думите им, Кейти излезе от параклиса и зае позиция на няколко крачки от входа. Мъжът с татуировката се появи десетина минути по-късно. Докато се чудеше дали да го проследи, той потъна в тълпата туристи, които щурмуваха върха.

Високият излезе миг по-късно и Кейти насочи вниманието си към него. Ако е отседнал в „Балморал“, вероятно ще се върне там, съобрази тя. Нямаше причина да го следи, нито пък да се забърква в каквото и да било. Но тя беше репортер, който беше стигнал до дъното на кариерата си и отчаяно искаше да се измъкне от дупката. Не знаеше дали тази ситуация ще доведе до каквото и да било, но същевременно си даваше сметка, че е напълно свободна от служебни ангажименти.