Цялата истина [The Whole Truth - bg]

— Разбира се — скромно се съгласи Пендър. — Това отговаря и на интересите на някои знаменитости. Те ще облекат тениските с надпис „Помнете Константин“, доставени от нас, ще пуснат новия си филм и ще размахат юмрук на „Свободна Русия“. А най-вероятно ще се насочат и към Вашингтон, за да привлекат вниманието на известни политици.

— Проблеми?

— Три — кимна Пендър и хвърли поглед към монитора пред себе си. — През следващата седмица в световната новинарска мрежа ще се появят 148 материала за „Червената заплаха“. С две изключения — в Испания и в Ню Йорк техните автори изцяло следват нашата политика. Особено упорит е човекът в Испания, който, между другото, вече две години се рови в скандал, свързан с кралското семейство. Утре той ще получи документи, които отново ще пробудят интереса му към темата.

— А човекът в Ню Йорк?

— От известно време съпругата му го подозира в изневяра. Утре тя също ще получи подарък, който ще потвърди подозренията й. Това окончателно ще извади от играта нейния благоверен. Понякога разводите отнемат страшно много време и нерви. За съжаление го знам от личен опит.

— Имате всичко това подръка, така ли?

— Разполагам с досиета на всички журналисти, които струват нещо. Събираме тайни за тях, фабрикуваме полулъжи. Пускаме ги в действие тогава, когато те могат да свършат работа на клиентите ни.

— Спомена, че проблемите са три.

— Третият е американски сенатор, който си въобразява, че е експерт по Русия. Говори се, че се готви да предизвика изслушване в Конгреса, заемайки крайно скептична позиция.

— Как ще реагирате?

— При следващото му влизане в мъжката тоалетна ще му приложим варианта „Лари Крейг“.

— Какво? Значи това със сенатора Крейг наистина е било постановка?

— Кой знае? И на кого му пука? Но ние със сигурност ще се отървем от този сенатор!

— Как наричаш тази тактика?

— Маневра „прецакване“ — усмихна се Пендър.

— Добро попадение.

— Всъщност аз предпочитам по-завоалиран подход, при който обектът изобщо не разбира какво става. Помните ли репортерите, които бяха изпратени на фронтовата линия в Ирак?

— За да се запознаят с войната отблизо?

— Не, по-скоро за да отразяват всичко от гледната точка на Пентагона. Това беше моя идея, след реализацията на която тук се изредиха всевъзможни генерали и чиновници от Военното министерство да ми целуват задника.

— Добре познаваш работата си, Дик.

— Учил съм се от най-добрите.

— Къде?

— Започнах кариерата си в пресслужбата на Белия дом.

Крийл посочи към голяма маса в работната зала, където двама служители работеха върху някакви печатни материали.