Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Четвърта глава
Маги се промъкна през стъклената врата и я затвори след себе си. Без да се колебае, свали обувките и чорапите си. Вечерта бе топла за ранния април и нежната новопоникнала трева направо я подканваше да стъпи върху нея. С обувките в една ръка и е чорапите в другата, тя тръгна с леки стъпки по поляната. Въздъхна от удоволствие, когато хладните тревички обгърнаха нозете й и погалиха глезените й. Изведнъж се почувства много изморена. Седна радостно на земята и зарови пръстите на краката си между листата на тревата. Една-единствена лампа осветяваше малката градина и Маги бе сигурна, че никой от балната зала не може да я съзре сред сенките. За момент изпита жал към лорд Талбът. Той навярно никога не бе изпитвал удоволствието да стъпи с боси крака в младата трева.
Но въпреки колосаната си достопочтеност, режещия език и странното си чувство за хумор, Кристофър Талбът не беше толкова лош. През цялата вечер се бе държал забележително учтиво и неведнъж я бе удостоявал с топли усмивки, от които тя цялата изтръпваше. Маги започваше все повече да го харесва.
Разбира се, тя не вярваше на Кристофър Талбът. Но проклета да съм, ако не е привлекателен в някои отношения, призна си Маги. Спомни си как я бе отървал от Джак Морли. За пръв път й се случваше някой да й се притече на помощ. А докато танцуваше с него тази вечер, чувстваше се изящна, женствена и склонна да положи глава върху широката му гръд, доверявайки му се напълно. Това беше ново усещане и Маги реши да му се наслади поне за малко, преди да признае колко смешно и опасно ето.
— Я кой бил тук! Госпожица Монтоя, ако не се лъжа?
Маги стреснато погледна младия мъж, който излезе иззад едно от черешовите дръвчета, фракът му беше раздърпан, а панталоните — полузакопчани. Макар че не беше близо до нея, Маги усети миризма на алкохол и на повръщано в дъха му. Тя лекичко се усмихна. Джентълменът от денвърското общество явно се бе облекчил в храстите.
Тя придърпа босите си крака под полата.
— О, не се притеснявайте от мен. Имате чудесни крачета! — изпелтечи той.
— Пийнали сте малко повече? — попита приятелски тя и моментално съжали за думите си. Знаеше, че дамите не задават такива въпроси, а се обиждат жестоко, ако някой мъж се появи в такъв вид пред тях.
— Само… само малко попрекалих. — Без да чака покана, той се стовари до нея на тревата. — Чудничко е да поседне човек. Идеята ви е прекрасна! Може и аз да си сваля обувките. — Мъжът хълцукна — Там е горещо като в ада. Главата ми се върти…
Въпреки слабата светлина, Маги видя, че лицето му позеленява.
— Дишайте дълбоко! — посъветва го тя и му повя с ръка.
Той вдъхна дълбоко въздух.
— Точно така. Сега по-добре ли сте?
— Аха. Знаете ли, вие сте страхотна! Повечето дами или припадат, или изпадат в истерия, ако човек се оригне, да не говорим какво става, ако се избълва в полите им.
— Е, аз съм дама отскоро — отвърна Маги съвсем откровено.
— Не може да бъде! — захили се пияният. — Справяте се чудесно. Хванали сте този англичанин, по който си падат всички жени в Денвър. — Той се взря в нея продължително. — Разбира се, като ви види отблизо, човек може да разбере защо приятелчето си е загубило ума.
— Какво?
— Не се правете, че не разбирате. — Той отново изхълца. — Говоря за вашето високопоставено фиансе с титла пред името.
— Моето фи-ан-се? — Маги не знаеше какво означава тази дума.
— Ами да! Всички го знаят! Или се предполага, че това е някаква тайна? Ако е така, Негова светлост не е трябвало да го казва на Милисънт Потсдам. Тя е дъртото маце в розово. Човек не може да я сбърка — дамата е на шейсет, а се опитва да изглежда на шестнайсет. Хобито й е да разпространява тайните на другите хора.
Нима Кристофър бе казал на онази жена за техните планове относно Ню Мексико, запита се Маги:
— Какво значи фи…?
— Маги!
Върху тревата падна сянката на мъж. Маги вдигна поглед и видя Кристофър, който бе застанал срещу светлината на лампата. Изглеждаше като гръмотевичен облак, който всеки миг ще затрещи и засвятка.