Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Животът в обществото ежечасно създава дисхармония и суматоха, и колкото по-чувствителни ставаме, толкова по-тежко е за нас. Идва време, когато колкото по-смирен, изпълнен с блага воля, доброта и благосклонност е човек, толкова по-тежък е животът му. Често такъв човек обезкуражено се плъзга надолу, но ако запази своята храброст, в края на краищата ще разбере, че случилото се не е загуба, защото силите му толкова са нараснали и укрепнали, че неговото присъствие и думи управляват мислите, чувствата и действията на другите. Неговият собствен жизнен ритъм ще стане толкова мощен, че ще започне да дава ритъм на всеки, който го последва. На Изток това свойство се нарича качество на ума на повелителя. Но за да устоим на напора на несъответствието, идващо отвън, първоначално трябва да добием устойчивост към всичко, което идва отвътре, от нашия собствен „аз“. Собственият „аз“ се управлява по-сложно, отколкото чуждия, но ако човек е неспособен да контролира себе си, ще претърпи много несполуки и ще му бъде много трудно да се противопостави на дисхармонията, идваща отвън.
Какво поражда дисхармония в нас самите? Слабостта. Дали слабостта е физическа или психическа — все е слабост. Твърде често може да се види, че телесната болест поражда дисхармония и склонност към дискомфорт. А съществуват и много болести на ума, които още не са открити от съвременните учени. Понякога хората считат за норма това, което в действителност е проява на болест на ума. Не се отделя достатъчно внимание на вродените дефекти на разума, а самият болен няма шанс да ги забележи. Той постоянно открива грешки в другите и било на работа в офиса, в къщи или другаде, вечно създава дисхармония. Никой не може сам да осъзнае това, но за да бъде лекуван, първо трябва да бъде признат за болен.
Причината за всеки дискомфорт и за всеки неуспех е липсата на хармония, затова най-важното нещо, което трябва да се създаде при всяко обучение, е чувството за хармония. В децата трябва да се развива чувство за хармония и да им се помага да се научат я създават. Не е толкова трудно, както изглежда. На детето трябва просто да се показват различните проявления на хармонията в различните житейски постъпки.
Равновесие
Гледайки на света с очите на пророк, ще открием, че хората, които другите наричат мъдри и онези, на които казват глупаци, са много по-близки едни до други, отколкото е прието да се смята. Техните занимания много повече си приличат, отколкото ни се струва при различните житейски обстоятелства.
Равновесието е способност, която се среща много рядко както у мистиците така и у другите хора. Когато се интересуваме от нещо, нашата природа го желае все повече и повече, без да се интересува духовно ли е то или материално. Ако станем твърде духовни, ще загубим света. Но ако не сме били призвани да живеем в този свят, нямаше да ни изпратят тук.
Този, който вижда у другите доброто, ще вижда все повече и повече доброто около себе си. Този, който се стреми да търси недостатъци, в края на краищата ще намери толкова недостатъци, че накрая дори хубавото ще му се стори грозно. Тогава неговите очи ще станат зли. Човек, който бяга, рискува много повече да падне, от онзи, който върви бавно. Излишната активност води към провал.
Понякога човек губи мярката при произнасяне на истината. Той твърди: „Аз казвам истината“ — без да обръща внимание в хармония ли е тази истина с обкръжението и готови ли са хората да я чуят. Той заявява: „Аз казвам истината и без колебание съм готов да споря с всеки, защото казвам истината!“ Но често при подобни случаи е по-важно да усвоим урока за покоя.
Самата философия, достигаща висшата точка в познанието за Бога (от което по величествено и по-възвишено няма на света), често се загубва поради недостиг на равновесие. Ето защо в Библията, във Ведите и в Корана дори най-обикновени истини са изказвани в завоалирана форма. Ако пророците и учителите бяха изричали истината с обикновени думи, светът би тръгнал в неправилна посока. Аз често съм забелязвал, че когато философите обясняват нещо направо, то не се разбира както трябва.
Активността се стреми да расте, нараства непрекъснато, а равновесието се загубва. Ако говорим, ние се стремим да говорим още и още, и можем да станем такива любители на говоренето, че да желаем да говорим независимо искат ли да ни слушат или не. Тогава изричаме и онова, което в действителност не сме искали да кажем. После се учудваме защо сме оскърбили този и онзи или защо сме му разкрили своите тайна. Великият персийски поет Саади пише: „О, умни човече, за какво е твоят ум, щом като след всяка дума има толкова много съжаления?“ Това, което правим, независимо дали е добро или лошо, нараства в нас все повече и повече. Ако един ден човек помисли само пет минути за поезия и музика, на следващия ден ще мисли за тях вече половин час. Ако в главата му се породи мъничка мисъл за някаква преживяна горчилка, тя несъзнателно ще нарасне толкова, че умът ще бъде изпълнен с мъка. Всеки грях идва до нас по някакъв начин. Заратустра различава три вида грехове: грях на мислите, грях на думите и грях на действията. Да помислим за нещо с горчилка, да мислим със злоба е равносилно на това да извършим зло. Да кажем нещо лошо е все едно да причиним зло. Когато човек прави нещо глупаво, то добива много конкретни измерения.