Мъчение на Никола Нови Софийски (Житие и живот, повест и сказание за светия и славен Христов мъченик Никола Нови, пострадал в славния град Сардикийски, наречен Средец, и за мъчението му чрез предателство)

Когато чуха това, събралите се срещу него някак си сурово го погледнаха, а най-вече – оня, който ръководеше убийственото сборище. И говореха на тогова, комуто бе възложено да съди: „Защо даде думата на злочестивеца? Не знаеш ли, че ще победи чрез изкуството на словото и благородството на езика, както виждаш! Но скоро да бъде премахнат, та и другите да разберат, че не може да се оскърбява нашето законоположение и правило.“ Щом това беше казано така, светецът веднага се обърна дързостно към съдията и проговори: „И къде прочее беше речено съответно във вашия закон на едно съдилище да съдят много съдии?“ А той каза: „Никъде. Само един!“ Когато всички чуха, светецът рече: „Затова, щом е така, както си рекъл, заповядай на този народ да мълчи, понеже от тези хора съм изправен пред тебе заради Христа, та от тебе да бъда разпитан!“ Заповедта за мълчание се произнесе и настана голяма тишина. Съдията се подчини на мъченика, за да не бъде лишен от достойнство; каза му, че ако ще говори нещо, ще го изслуша час по-скоро. Светецът рече така, че всички да чуят: „Прочее редно ли е законоположенията, написани от вашия пророк, да се спазват от вас, или не е?“ Съдията и онези с него рекоха: „Редно е!“ Божественият Николай, като видя, че всички са така вкупом единомислени, каза им: „И в кои глави вашият предводител нареди християните да се откъсват принудително от Христа и да се привличат към него?“ Защото светецът беше много опитен в изобличението на онези, посочвайки им най-вече от техните писания, та по такъв начин да затъкне невъздържания им език, да обуздае според пророческите думи с оглавници и юзда челюстите им. Той знаеше добре и тяхната реч, понеже бе я изучил твърде съвършено, така че всички те се дивяха на думите му. Тогава съдията беше попитан от хората има ли такива неща, както бе запитал светецът. А той: „Няма – рече, – нито пък някъде е казано, но тези, които се присъединяват към нас, трябва да се приемат с достоверни свидетели пред нашия съд и с писмено узаконяване постъпилият да се запише в нашата кондика. Казано е, че които се опитват да престъпят този закон, подлежат на голямо наказание и съд.“ Щом беше изречено това, мъченикът, изпълнен с дързост, казва на съдията: „И така, проумей това, що днес ти казах, и съди справедливо. И не от лицата на силните – както говори писанието – нито ще съдиш според малкия и според големия. Защото върху ми се извърши такова законопрестъпление и като не можах да търпя насилието – до днес става вече една година, – аз ходех, криейки се и скърбейки, понеже се боях от вашата заплаха. А откакто Бог благоволи истината да стане явна, не, аз не крия, но проповядвам благодатта! Ако ли не ми вярваш, нека те уверят самите дела в името на Христа, моя Бог, заради когото стоя пред тебе.“ Щом това бе изречено православно от светеца, той веднага бръкна с ръка в пазвата си и извади оттам оная пречиста икона на Господ Бог и наш спасител Иисус Христос, прекръсти се, с вяра я целуна пред всички. И пееше: „Покланям се на твоя преместен образ, благи, молейки прошка за моите прегрешения, Христе боже!“ и прочие.