100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
За европейците изглежда напълно естествено, че във физиката има няколко основни принципа, от които може да се изведе всичко останало, защото имат пред себе си примера на Евклид. (Общо взето, те не гледат на Евклидовата геометрия като на абстрактна система: вярват, че Евклидовите принципи, а следователно и теоремите му са част от реалния свят.)
Всички споменати дотук учени са попили Евклидовото мислене. Всъщност всеки от тях внимателно е изучавал неговия учебник и той е основата на математическите им знания. Влиянието върху Айзък Нютън е особено очевидно, защото той написва бележития си труд „Математически начала на натуралната философия“ в „геометрична“ форма по подобие на Евклидовите „Начала“. По-късно много други западни учени подражават на Евклид, като показват как изводите им могат да бъдат логично изведени от малък брой първоначални предпоставки; същото правят математици като Бертранд Ръсел и Алфрид Норт Хуайтхед и философи като Спиноза.
Контрастът с Китай е поразителен. Векове наред техниката там е била по-напреднала от европейската. Но китайците никога не са имали математик от ранга на Евклид и не са разполагали с теоретичните основи на математиката, които Западът е имал. (Китайците са притежавали добри познания по приложна геометрия, но геометричните им знания никога не са преосмислени като дедуктивна система.) Евклид остава непреведен на китайски докъм 1600 г. и трябвало да изминат няколко столетия, докато на образованите китайци им стане известна Евклидовата концепция за дедуктивно мислене в геометрията. Преди това в Китай няма сериозни научни разработки.
Същото може да се каже и за Япония, където Евклидовата геометрия остава непозната до XIX век и дори дълги години след това е подценявана. Япония днес разполага с превъзходни учени, но преди Евклид да стане известен там, не е имала нито един. Можем да се запитаме дали и европейците щяха да стигнат до съвременната наука, ако Евклид не беше проправил път към нея.
Днес математиците стигнаха до убеждението, че Евклидовата геометрия не е единствената самостоятелна геометрична система. През последните 150 години бяха създадени голям брой неевклидови геометрии. След като възприеха Айнщайновата обща теория за относителността, учените си дадоха сметка, че Евклидовата геометрия невинаги е валидна във Вселената. Ако вземем например черните дупки и неутронните звезди, където гравитационните полета са необикновено силни, Евклидовата геометрия не дава точна картина на реалността. Обаче това са особени случаи. Иначе Евклидовата геометрия остава много близка до действителността.
Във всеки случай най-новите успехи на човешкото знание не накърняват нито интелектуалното постижение на Евклид, нито историческото му значение за развитието на математиката и за установяването на логичната структура, необходима за напредъка на съвременната наука.
15. МОЙСЕЙ
1300 г. пр. Хр.
Вероятно няма друга личност в историята, която да се е радвала на такова широко уважение като бележития еврейски пророк Мойсей. Неговата слава и почитателите му неизменно нарастват през вековете. По всяка вероятност Мойсей е живял през XIII век пр. Хр., тъй като в 1237 г. пр. Хр. умира Рамзес II, който, предполага се, е фараонът, за когото се говори в старозаветната книга „Изход“. По времето на Мойсей, както става ясно от „Изход“, имало евреи, които не били съгласни с неговите предписания. Но след пет столетия Мойсей вече се радва на почитта на всички евреи. През 500 г. сл. Хр. славата и името му се разпространяват заедно с християнството почти в цяла Европа. Един век по-късно Мохамед признава Мойсей за истински пророк и с разпространението на исляма Мойсей си спечелва уважението на целия мюсюлмански свят (дори в Египет). Днес, около трийсет и две столетия след Мойсей, той е еднакво почитан от евреи, християни и мюсюлмани и се ползва с уважението дори на мнозина агностици. Благодарение на съвременните комуникации той вероятно е по-добре известен в наши дни, отколкото в миналото.
Въпреки това достоверна информация за живота му почти липсва. Има дори догадки (опровергавани от повечето учени), че Мойсей е египтянин, тъй като името му има египетски, а не еврейски произход. (То означава „дете“ или „син“ и се среща като част от името на няколко прочути фараони.) Старозаветните разкази за Мойсей едва ли могат да се приемат безусловно, защото в тях често се случват чудеса. Вълшебства по същество са историята с горящата къпина или начинът, по който Мойсей превръща жезъла си в змия. Нужно е голямо лековерие, за да приемем, че на 90 години Мойсей е успял да поведе евреите в четирийсетгодишен поход през пустинята. Несъмнено ни се ще да знаем какво наистина е постигнал Мойсей, преди подвизите му да бъдат погребани под лавина от предания и легенди.