Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Растението съдържа етерични масла, които се използуват при приготвянето на парфюми. Цветовете му се употребяват за боядисване на тъкани в синьо. В някои краища използуват корените му за боядисване на памучни и вълнени прежди в жълт и кафяв цвят. Добитъкът не го яде с охота, но зайците, овцете и козите обичат листата му.
Здравецът се използува в народната медицина при простудни заболявания, стомашни разстройства, зъбобол, заболяване на черния дроб и бъбреците, туберкулоза, малария, при кожни възпаления за компреси, ревматизъм, кръвотечение от носа и др. Понеже цъфти продължително време, познат е и като медоносно растение. Медът, събран от него, има златист цвят, много е ароматичен и е богат на витамини и хранителни вещества. От листата на здравеца може да се получи витамин С Използува се и във ветеринарната медицина за приготвяне на лекарства. Намира широко приложение при направа на скални цветни кътове и алпинеуми в градините. Нашият народ го цени много.
Различаваме горски здравец, кръвен здравец, градински здравец и др.
ТЕМЕНУГА
Из горите, храсталаците, поляните и нивите на нашата страна расте нежната теменуга. Наред е кокичето, минзухара и игликата тя също е пролетно цвете. За да цъфти рано, и помага коренището, в което още от есента се натрупва резервна храна за през зимата, както при минзухара и кокичето.
Теменугата е многогодишно растение. Стъблото и е нежно и полегнало, дълго е около 20 см. Листата са сърцевидни и едни от тях са назъбени, а други закръглени. Цветовете се появяват през март-април и издават приятна миризма. Всеки цвят се състои от по 5 листчета, които са обагрени в лилаво, жълто, бяло, по-светло- или по-тъмносиньо, дори черно. Багрите на цветовете се преливат най-различно.
Теменугата търси слънчевите лъчи и вирее върху влажни и богати на хранителни вещества почви. Понякога може да се види поляна, разцъфнала като синкав килим. Напролет изобилните цветове привличат погледа ни отдалеч. Ако времето е прохладно и често вали, теменугата цъфти изобилно.
Заради красивите и ароматични цветове тя е пренесена в градините и парковете. Отглежда се лесно и това я прави ценно градинско и декоративно цвете. От нея са създадени най-различни градински форми.
Искате ли да отгледате теменуги от семена? Трябва да ги засеете съвсем плитко на добре наторено и полусенчесто място още през юни-юли. Колкото по-рано, толкова по-добре! След това, за да се намали изпарението на влагата, трябва да ги покриете с хартия. През есента растенията се засаждат на постоянно място на разстояние около 15 см едно от друго. Ранното есенно засаждане на теменугата е за предпочитане, защото така цветовете стават по-едри и повече на брой. В такъв случай за зимата около растението трябва да се натрупа шума.
От цветовете на теменугата се получават масла, които се употребяват за приготвяне на парфюми. Цветовете се използуват и при направа на сладки. От цялото растение се приготовляват лекарства.
Корените на теменугата съдържат вещества, които се използуват при направата на сапуна.
ЛАЙКА
Това растение ни е познато, защото почти всякога, когато ни заболи гърло, родителите ни варят за загряване възгорчив чай от цвета на лайката.
Лайката се среща из изоставените дворове, край пътищата и из храсталаците по цялата страна. Стъблото й е високо около една педя. Листата и са нарязани. Цветовете са сложни и са разположени по върховете на стъблата. Състоят се от жълти главички с венчета от бели листчета. При надлъжен разрез на един цвят се вижда, че цветната главичка е куха. Коренът е светлокафяв, разклонен и тънък.
Лайката има приятна миризма. Цъфти през лятото. Размножава се чрез семена, които са дребни, продълговати и кафявозелени. Обича слънцето, затова се среща по припечните места.
Още от най-старо време лайката е била използувана като лечебно растение. Цветовете и съдържат етерично масло, витамини и киселини. Събират се през юни-юли и се сушат на сянка. След изсушаването се отделят за чай само жълтите цветове. Освен за чай и гаргара при простуда, кашлица, зъбобол и болки в червата лайката може да се употреби и за боядисване на коси и вълна в жълт цвят. Намира приложение и при производство на ликьори.
Още древните гърци и римляни са използували отвара от лайка за компреси и промивки при изгаряния, рани, циреи и др. Противовъзпалителното действие на лайката се дължи на едно вещество (хамазулен), което се разлага много бързо във водна среда. Затова чаят от лайка се пие веднага след сваряването.