Безсмъртие в смъртта

— Смяташ, че е взела наркотици ли?

— И то конска доза. Очите й не можеха да се фокусират, ударът й беше силен като на професионален боксьор. Имам база за сравнение, нали наскоро се забърках в скандал с нея, на който и ти беше свидетелка. — Ив потръпна, а певицата продължи: — Онзи ден тя изобщо нямаше сила.

— А ти отвърна ли й с удар?

— Да, фраснах й един юмрук… поне така си мисля. Пандора ме издраска с дяволските си нокти, а пък аз я хванах за косата. Доколкото си спомням, разтърваха ни Джъстин Йънг и костюмарата.

— Какво се случи после?

— Една-две минути и двете с нея бълвахме змии и гущери, а после хукнах по баровете.

— Спомняш ли си кои заведения си посетила и колко си останала във всяко от тях?

— Обиколих няколко бара. Май първият беше „Зигзаг“ на Шейсет и първа и Лекс авеню.

— Разговаря ли с някого?

— Не, нямах никакво желание. Усещах болки след силния удар на Пандора и се чувствах адски кофти. Поръчах си тройно „зомби“ и се сврях в един ъгъл.

— Как плати за питието?

— Мисля, че… доколкото си спомням, дадох на автомата номера на сметката си.

Ив доволно кимна. Това означаваше, че за времето, което е прекарала в „Зигзаг“, Мейвис има алиби.

— Къде отиде след това?

— Ами, просто безцелно вървях по улиците, отбих се в още няколко кръчми. Главата ми беше замаяна.

— Навсякъде ли си поръчваше питиета?

— Много моменти ми се губят, но сигурно съм поръчвала, защото бях доста пияна, когато ми хрумна да отида при Леонардо.

— Как се добра до неговия квартал?

— Пеша. Исках да поизтрезнея, затуй само за малко се качих на конвейерните ленти, през другото време трамбовах.

Надявайки се да я принуди да си спомни нови подробности, Ив повтори цялата информация, която досега беше получила от нея.

— Когато излезе от „Зигзаг“, в каква посока тръгна?

— Бях обърнала две „зомбита“ и направо залитах. Не си спомням накъде тръгнах, нито имената на другите заведения, още по-малко какво съм пила там. Пред очите ми се мярката отделни картини… чувам музика, смях… виждам един тип, който танцува върху масата…

— Можеш ли да го опишеш?

— Ами… оная работа му беше голяма, мисля, че имаше и татуировка — почти съм сигурна, че беше изобразена змия… или пък гущер.

— Ами лицето му?

— По дяволите, Далас, изобщо не го погледнах от кръста нагоре.

— Говори ли с него?

Мейвис покри лицето си с длани и напрегна паметта си, но сякаш се опитваше да задържи вода в решето.

— Нямам представа. Вече ти казах, че не бях на себе си. Спомням си, че докато вървях към жилището на Леонардо, си мислех как ще протече последната ни среща. Не исках да ме запомни в този ужасен вид, затова изгълтах няколко хапчета за изтрезняване, преди да вляза в ателието. Там открих мъртвата Пандора, което беше много по-страшно, отколкото усещането, че съм пияна.

— Какво беше първото, което видя, щом се озова в апартамента?

— Кръв. Много кръв. Преобърнати маси, разпиляни вещи, разкъсани материи и… още кръв. Изплаших се да не би Леонардо да се е… наранил, изтичах в работното му помещение и видях Пандора. — Това си го спомняше с най-големи подробности. — Познах я по косата и по роклята, с която беше облечена, когато отидох в дома й. Иначе лицето й беше напълно неузнаваемо. Не можах дори да изкрещя. Коленичих до мъртвата, като си повтарях, че трябва да направя нещо. После някой ме удари, загубих съзнание, а когато дойдох на себе си, ти се обадих.