Знакът на еднорога [bg]

— Разказа ли им вече какво знаеш за Бранд?

— Не. Само им съобщих за Кейн и поръчах утре вечер всички да се съберат в Амбър. Тогава ще повдигна и въпроса за Бранд. Имам една идея, която искам да изпробвам.

— Посредством Фигурите ли се свърза с всички?

— Да.

— Мислех да те питам нещо в тази връзка. На онази сянка Земята, където ходихме да вземем оръжията, има телефони…

— Да?

— Докато бяхме там, научих, че имало начини да се подслушват. Допускаш ли, че същото нещо е възможно и с Фигурите?

Избухнах в смях, после смисълът на казаното проникна по-дълбоко и отново станах сериозен.

— Всъщност, не знам — признах накрая. — Много от функциите на дуоркиновите творения продължават да са загадка за нас. Просто това никога не ми е хрумвало. Аз самият не съм се опитвал. Кой знае, все пак…

— Известно ли ти е колко са комплектите?

— Ами, всеки от семейството разполага с една, две колоди, а в библиотеката се намират десетина резервни. На практика не знам дали няма и други.

— Струва ми се, че много неща могат да се научат, само с подслушване.

— Прав си. Колодата на татко, на Бранд, моята първа колода, онази, която Рандъм е загубил… Дявол да го вземе! Май се събраха доста в пълна неизвестност. Изглежда трябва да предприема нещо. Да започна разследване или да направя някои опити, предполагам. Благодаря ти, че ми обърна внимание.

Ганелон кимна и известно време двамата отпивахме от чашите в мълчание. После той попита:

— Какво смяташ да правиш, Коруин?

— С кое?

— С всичко. Кого ще нападнем сега и в какъв ред?

— Първоначалните ми намерения бяха веднага щом обстановката тук, в Амбър се успокои, да проследя черния път до самия му край. Ала сега други неща ще получат предимство. Искам да върнем Бранд колкото е възможно по-скоро, в случай, че още е жив. Ако не, трябва да разберем какво е станало с него.

— Но дали врагът ще ти даде време да си поемеш въздух? Може точно в този миг вече да се подготвя нова офанзива.

— Да, разбира се. Взел съм предвид и това. Все пак имам чувството, че разполагаме с известно време, след като толкова скоро сме ги надвили. Те ще трябва отново да стъпят на крака, да съберат нова армия, да преразгледат положението в светлината на новите ни оръжия. Мисля, че за момента ще е достатъчно да поставим няколко наблюдателни поста покрай пътя, които да ни предупреждават предварително за всякакви нови придвижвания от тяхна страна. Бенедикт вече се съгласи да поеме под свое ръководство операцията.

— Чудя се с колко ли време разполагаме? — Напълних му отново чашата, сякаш това беше единственият отговор, който можех да измисля в момента. — Обстановката никога не е била чак толкова сложна в Авалон… имам предвид нашия Авалон.