Реката на смъртта

— Том Кук — каза той. — Излез на светло.

Известно време не се чуваше нищо, освен вятърът в клоните на дърветата. После една сянка се отдели от тъмната гора няколко ярда вляво от Лий и младият индианец тихо се показа на лунната светлина.

Той се вторачи в момчето. Сипаничавото лице с голям нос бе застинало и безизразно като камък.

— Дошъл си да постъпиш на работа при мен, така ли?

То сви рамене, но не каза нищо.

— Има ли елени по тези хълмове?

Том Кук кимна и сложи ръце зад ушите си, за да имитира рогата на елен.

Лий се наведе над седлото, за да оправи един заплетен ремък. След това извади от калъфа старата пушка на индианеца от племето на Черния крак, за момент я задържа, а после я пъхна в ръцете му. Том Кук прегърна своя спенсър, като продължаваше да зяпа Лий с безизразния поглед на блестящите си черни очи. Сетне, без да каже нищо, се обърна и изчезна в сенките на боровете.

Лий не погледна повече натам, а само докосна с шпори хълбоците на коня си и препусна надолу по пътя към ранчото.

Предната врата на къщата бе залостена с голям, ръждив катинар. Бап му беше дал ключа, но даже и с него му трябваха няколко минути, за да се справи със старата ключалка.

Той влезе и внимателно тръгна в тъмното към масата в голямата стая. Спомни си, че предния ден бе видял върху нея една газена лампа. Намери я, драсна клечка кибрит и я запали. Стаята се изпълни със златиста светлина.

Това беше неговият дом.

Лий заразглежда старите мебели, щавената кравешка кожа, просната вместо килим на пода пред каменната камина, тежките дялани дъски на тавана и по стените. Взе лампата и тръгна из другите стаи. Имаше още една спалня, почти толкова голяма, колкото и всекидневната, с двойно легло и твърд дюшек, напълнен с конски косми и покрит със стара басма, за да не се праши. Кабинетът бе обзаведен с бюро от борово дърво и стар, тапициран с кожа въртящ се стол. По дължината на цялата задна част на къщата бе разположена кухнята, оборудвана с всичко необходимо плюс мивка с водна помпа и голяма, почерняла печка, отрупана с тенджери и тигани. Масата беше толкова голяма, че покрай нея можеха да насядат десетина души.

Лий излезе през задната врата и като осветяваше пътя си с лампата, тръгна към външната тоалетна.

Тя бе направена от кедрови дъски. Той с облекчение изпразни мехура си.

Беше си у дома.

Върна се отпред пред къщата, отвърза коня и го заведе в конюшнята. Махна му седлото и тръгна към хамбара за сено. До стената бяха облегнати няколко чувала. Лий остави лампата на земята и взе единия от тях. Дотътра го до конюшнята и напълни коритото с храна за коня си и двете кобили на Бап. Наля им и малко прясна вода.

След това внесе багажа и карабината си в къщата. Вече нямаше нужда от лампа. Лунната светлина бе толкова силна, че хвърляше сянка пред него. Отиде до кухнята и натрупа върху масата пушената шунка, ябълките и двата останали сандвича.

Седна и изяде сандвичите, докато размишляваше по въпроса какво трябва да се направи със стопанството през следващите седмици. След няколко дни Сандбърг трябваше да пристигне с конете: едрия апа-лузки жребец, наречен Шокан, и деветте чистокръвни кобили, купени от Не Пърс. Имаше и няколко новородени кончета. Изобщо Лий щеше да разполага с достатъчно животни, за да направи развъдник за възможно най-добрите планински коне.