Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Младото стадо му бе струвало почти толкова, колкото и ранчото. Освен това той не би могъл да ги купи, ако Бъд Лаунс не го бе препоръчал пред индианското племе в Не Пърс. Но тези индианци дължаха много на Лауно и напълно съзнаваха това. В целия Запад имаше най-много трима-четирима бели мъже, които често търгуваха с племената там и Лаунс бе един от тях.
Щяха да му трябват още пари: за сено за конете, за оправяне на оградите, за заплатите на Бап и Том Кук, Сандбърг и сина му… Както и за храна: брашно, сол, бекон, кафе, царевица /ако успееше да намери такава/ и няколко млади говеда за месо. И още боб, работни дрехи, амуниции — толкова много неща. Щеше да изхарчи почти всичките си останали пари, за да купи необходимото. Трябваше да си направи много точна сметка, за да не се наложи да продава едно от жребчетата или даже една от кобилите.
Щеше да накара Бап да засади зеленчукова градина. Това щеше да е поредното изпитание за стареца — сигурно разбираше от градинарство толкова, колкото и от готвене.
Свърши със сандвичите, прибра шунката и ябълките в една цинкова кутия и занесе лампата в спалнята. Трябваше да купи още лампи, масло и хубава къса пушка. Една грийнър 12 щеше да му свърши добра работа за стрелба по птици.
Без съмнение това значеше да изхарчи почти всичко, с което разполагаше. При това бе твърдо решен да не играе покер в Крий. Един професионалист не можеше да си позволи да играе с аматьори, ако искаше да го приемат за приятел.
Лий опря карабината в ъгъла и провеси колана си на рамката на леглото. Събу ботушите си и се съблече. Изгаси лампата, отметна покривката и се мушна в голямото легло. Протегна се върху твърдия дюшек с въздишка на задоволство.
Чаршафи. Трябваше да купи също й чаршафи, както и одеяла.
И никакъв покер. Почтенният живот си имаше своите недостатъци.
Когато сутринта излезе от къщата, завари Том Кук да седи на пети под една фиданка в предния двор. Дялкаше някаква пръчка със стар нож марка „Барлоу“.
Млад, одран елен висеше на една от кръстосаните греди, които поддържаха тавана на тясната веранда.
— Хубав елен.
Индианецът измуча нещо в отговор.
— Значи довечера ще имаме пресни пържоли. Щеше да е добре да го оставим да виси още един ден, но шунката ще стигне само за обяд.
Лий слезе по стъпалата, извади от джоба си ябълка и я подаде на момчето.
— Чуй сега, Том — каза той. — Като начало мога да ти давам по двадесет и пет долара на месец. Но не знам кога ще ти увелича заплатата. Ще трябва да спиш заедно със стария Тим и още няколко мъже, които очаквам да пристигат тия дни. — Лий въздъхна. — И май ще трябва да ти купя пони за работата ти. Яздиш настрани и с една юзда, нали? — Подозираше, че е точно така. Повечето индианци яздеха по този начин, а това не бе добре за тренираните от бели хора понита.
За първи път след като момчето бе стреляло по него и Бап, Лий го видя да променя изражението си. Явно бе изненадано и даже се поусмихна. Заради понито, естествено. Лий си спомни как простреляният кон се свлича на земята. Неговата смърт сигурно е наранила индианеца не по-малко от боя с колана.
— Сега ела с мен. Искам да поразчистим навесите. Ако си плюем на ръцете, ще успеем да свършим цялата работа днес.
Добре се потрудиха.
Индианецът работеше не на шега, не беше глупав. Не се налагаше да му повтаря едно и също нещо Два пъти. Лий дори едва смогваше да го догони. Доста се бе движил, докато работеше за Дон Игнадио, но да стреляш не беше като да се трудиш. Дори когато бе ходил до Тексас с него, винаги имаше двама-трима мъже, който да му помагат.
Но това нямаше нищо общо с нещата, с които бе свикнал. Сега просто трябваше да донася и премества какво ли не. Навесите не бяха чистени от смъртта на стария им собственик. Бяха препълнени с разни отпадъци, захвърлени сечива, цепеници, проядени дърва, полски мишки, бръмбари, тревни змии и навити ръждясали жици.
Лий и Том Кук подредиха дървата от едната страна. Можеше да им влязат в работа, когато оправят оградите. Останалите отпадъци събраха на едно празно място отзад и ги изгориха. Лий накара Том Кук да пренавие старите жици. По-късно можеха да ги заровят някъде. Не че имаше нещо против тях — ако отглеждаше крави, можеше да ги използва за огради. Но не и за коне, за тях биха могли да бъдат дори опасни.
Двамата с Том добре се поизпотиха, докато дойде следобедът. Но за това време успяха да почистят и подредят двата по-големи навеса. Хамбарът бе почти в ред, така че им оставаше само една сграда.