Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
Лейди Чатъртън подмина първата площадка и продължи нагоре към втория етаж.
Еркюл Поаро я следваше задъхан и объркан.
Тя спря, погледна надолу през перилата и отвори една врата.
— Ето го, Маргарет! — възкликна. — Намерих го! Ето го!
Тя победоносно отстъпи встрани, за да даде възможност на детектива да влезе. Сетне ги представи:
— Това е Маргарет Клейтън. Тя ми е много, много добра приятелка. Нали ще й помогнете? Маргарет, това е блестящият Еркюл Поаро. Ще направи всичко, което искаш. Нали, скъпи мосю Поаро?
И без да дочака съгласието му, което очевидно смяташе за сигурно (неслучайно цял живот лейди Чатъртън се държеше като глезена красавица), тя изхвърча от стаята и хукна надолу по стълбите. След миг прозвуча нетактичният й вик:
— Трябва да се върна при всички тези ужасни хора…
Жената, която седеше на един стол до прозореца, стана и се приближи до Поаро. Дори и да не му я бяха представили, той щеше да я познае — високото, много високото чело, тъмната коса, която като криле обгръщаше лицето й, раздалечените сиви очи. Носеше плътно прилепнала черна рокля с висока яка, която подчертаваше красотата на тялото и лицето й с бледия цвят на магнолия. Беше необикновено лице, не просто красиво, а като едно от онези странни и симетрични лица, които човек може да види в картините на италианските примитивисти. В нея имаше някаква средновековна красота и излъчваше странна невинност, която според детектива можеше да бъде много по-опустошителна от сладострастната предизвикателност. Заговори му с детска прямота:
— Аби каза, че ще ми помогнете…
Беше сериозна и в погледа й се четеше въпрос. Той помълча, изучавайки я внимателно. Нямаше нищо невъзпитано в поведението му. Беше по-скоро като професионалния интерес, който лекарите проявяват към нов пациент.
— Сигурна ли сте, мадам, че мога да ви помогна? — попита най-сетне.
По бузите й изби руменина.
— Не разбирам какво имате предвид?
— Какво искате да направя?
— О! — изненада се тя. — Мислех… че знаете коя съм.
— Зная коя сте. Съпругът ви бе убит, намушкан, а майор Рич е арестуван с обвинение за убийството му.
Руменината по бузите й се сгъсти.
— Майор Рич не е убил съпруга ми.
Последва светкавичният въпрос на Поаро:
— Защо не?
— Аз… моля? — заекна слисано тя.
— Объркахте се, защото не ви зададох въпроса, който всеки би задал — полицията, адвокатите… „Защо е трябвало майор Рич да убие Арнолд Клейтън?“ Аз ви питам точно обратното. Защо сте сигурна, мадам, че майор Рич не го е убил?
— Защото… — замълча тя за момент — … защото познавам много добре майор Рич.
— Познавате майор Рич много добре — повтори след нея Поаро. Помълча малко, сетне остро попита:
— Колко добре?
Не можа да прецени дали тя разбра какво точно имаше предвид. Помисли си, че жената пред него е или напълно искрена, или много коварна. Сигурно много хора са си задавали същия въпрос…
— Колко добре? — повтори тя и го изгледа с недоверие. — От пет, не, от шест години.
— Нямах точно това предвид… Сигурно разбирате, мадам, че се налага да ви задам неизбежните въпроси. Може би ще ми кажете истината, но може и да ме излъжете. Понякога на жените им е нужно да лъжат. Те трябва да се защитават и лъжата им служи като оръжие. Но има трима души, пред които една жена трябва да говори истината. Пред изповедника, пред фризьора и пред частния детектив… ако му вярва. Вярвате ли ми, мадам?
Маргарет Клейтън си пое дълбоко дъх и каза:
— Да, вярвам ви. — Сетне додаде: — Налага се.
— Много добре. Какво искате от мен? Да открия кой е убил съпруга ви?
— Предполагам, че да.
— Но не е толкова важно, така ли? Тогава искате от мен да отстраня подозрението от майор Рич?
Тя бързо закима с благодарност.
— Това… само това ли?
Едва го изрекъл, Поаро осъзна, че въпросът му е бил излишен. Маргарет Клейтън бе от хората, които могат да се съсредоточат само върху едно нещо.
— А сега — неизбежното. Двамата с майора сте любовници, нали?
— Ако имате предвид, че сме в любовна връзка, грешите. Не сме.
— Но той е влюбен във вас, така ли?
— Да.
— А вие влюбена ли сте в него?
— Така мисля.
— Но не сте напълно сигурна?
— Сега вече съм.
— Значи не сте обичали съпруга си?