Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
Но не виждаше как ще удовлетвори любопитството си.
По-късно същия ден отново се сети за случая.
Защо го заинтригува толкова много тази история? След кратко размишление той реши, че случилото се — според известните факти — е всъщност невъзможно. Да, случаят бе като Евклидова главоблъсканица.
Лесно можеше да се допусне, че двамата мъже са се скарали. Причината вероятно беше жена. Единият мъж убива другия в изблик на ярост. Да, случва се, но щеше да изглежда по-приемливо, ако съпругът бе убил любовника. И все пак любовникът убива съпруга, като го намушква с кама. Изборът на оръжието е странен. Може би майката на майор Рич е била италианка? Някъде трябваше да има нещо, което да обясни защо за оръжие на убийството е била избрана кама. Както и да е, човек трябва да приеме, че е извършено с кама (в някои вестници я наричаха „стилет“). Била е под ръка и е използвана. Тялото е било скрито в раклата. Проява на здрав разум. Убийството не е било предумишлено и след като прислужникът е щял да се върне всеки момент, а и гостите са щели да пристигнат, това е било единственото възможно решение.
Вечерята преминава, гостите се разотиват, прислужникът отдавна си е тръгнал… и майор Рич си ляга!
За да се разбере как е станало това, трябва да се види майор Рич и да се открие що за човек е онзи, който постъпва по такъв начин.
Възможно ли е да е бил обхванат от ужас от извършеното и след напрежението през вечерта, когато се е опитвал да се държи както обикновено, да е взел някакво приспивателно или успокоително, от което да е заспал дълбоко, така че се е събудил по-късно от обичайния си час? Възможно е. Или пък е случай, достоен за психиатрите, в който престъпникът е обзет от подсъзнателно чувство за вина и иска престъплението му да бъде разкрито? За да намери отговорите на тези въпроси, човек трябваше да види майор Рич. Всичко се свеждаше до…
Телефонът иззвъня. Поаро го остави да позвъни известно време, докато осъзнае, че след като му бе донесла писмата за подпис, госпожица Лемън сигурно си бе тръгнала, а Джордж вероятно беше излязъл.
Вдигна телефона.
— Мосю Поаро?
— На телефона.
— О, чудесно! — Той леко примигна, когато чу енергичния, но чаровен женски глас. — Обажда се Аби Чатъртън.
— А, лейди Чатъртън! С какво мога да ви бъда полезен?
— Елате колкото може по-бързо на един просто великолепен коктейл у дома. Не само за него обаче, а за нещо съвсем различно. Имам нужда от вас. Изключително важно е! Моля ви, моля ви, моля ви! Не ме разочаровайте! Не ми казвайте, че сте зает!
На Поаро и през ум не му мина да каже подобно нещо. Лорд Чатъртън, освен че беше пер на Англия и от време на време държеше дълга и скучна реч в Камарата на лордовете, не блестеше с нищо особено. Но съпругата му беше едно от най-искрящите бижута на онова, което Поаро наричаше le haut monde6. Всичко, което казваше или правеше, беше сензация. Беше умна, красива, оригинална и толкова енергична, че бе в състояние да изстреля ракета до Луната.
— Имам нужда от вас — повтори тя. — Засучете си великолепните мустаци и елате.
Не стана толкова бързо. Първо Поаро трябваше старателно да подготви тоалета си. Засука мустаците си и най-сетне тръгна.
Вратата на дома на лейди Чатъртън на Черитън Стрийт беше леко открехната и отвътре се чуваха звуци като от клетките на животните в зоопарк. Лейди Чатъртън бе в центъра на една групичка от двама посланици, един международен играч на ръгби и един нашумял американски евангелист. Когато съзря Поаро, с невероятна ловкост се измъкна от събеседниците си и застана пред него.
— Мосю Поаро, колко се радвам да ви видя! Не, не пийте от това ужасно мартини! За вас имам нещо специално. Сироп, какъвто пият шейховете на Мароко. Горе в стаята ми е. — Тя тръгна нагоре по стълбите, а Поаро я последва. Домакинята спря за малко и през рамо промърмори: — Не споменах нищо пред тези хора, защото е абсолютно необходимо никой да не разбере, че тук става нещо. Обещала съм огромна премия на слугите, за да мълчат. Все пак не искам къщата ми да бъде обсадена от репортери. Бедната жена! И без това достатъчно преживя.
6
Le haut monde (фр.) — Висшето общество. — Б.пр.