Игра на сенки (Приказки за любовта)
- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Игра на сенки (Приказки за любовта)». Краткое содержание книги:
Неандер отново направи няколко спокойни крачки нагоре и надолу. В нощта белите му коси проблясваха бледо. Тогава още веднъж подаде ръка на Ханс.
— Спи спокойно, Ханс. Някога ще изпиташ радост от тези китайски истории, в тях има добри неща. Те и старият Гьоте, съвсем старият Гьоте, сега са ми най-скъпи от всички книги. Но за това имаш още време, още много време. Ти едва си преминал Вертер, ти още си в „Години на учение“.
С тези думи той излезе, от вратата към кабинета, която отвори, проникна поток светлина и обля фигурата му. Веднага след това стана тъмно и Ханс чу, че баща му отива в спалнята си.
Трета част
След тихите сиви дни с хладен дъждовен ромон се появи южен вятър и влажно небе, с ярки гонещи се облаци; между гневно преплетените облаци сенки, черни като сажди, и бяла пробуждаща слънчева светлина се простираха нежни острови от изпълнена с копнеж пролетна синева. Във влажната черна пръст в неподвижни редици и кръгове стояха плътни и ярки червените напети лалета.
Ханс беше в оранжерията при баща си, през многото полуотворени стъкла нахлуваше влажен хладен въздух, само пристройката за чуждоземните растения стоеше още здраво затворена. Градинарят смесваше пръст от различни сандъчета през едно сито и пълнеше малки саксии, а старият Неандер във всяка засаждаше с леко притискане на пръстите малко младо растение летните цветя за прозорците, парапета на балкона и терасата. През полегатите прозорчета на покрива играеше неспокойната светлина на ветровития ден с трескаво бързи облачни сенки.
— Аз все още не преставам да мисля за онова — каза Ханс, — което ти неотдавна вечерта ми разказа за старите китайци.
Неандер не отговори. Грижливо и здраво притисна тъмната пръст около корените на едно растение.
— Ти наистина ли вярваш, че тогава те са живели от листата на цветя?
Бащата посегна към ново растение.
— Не зная — каза той, — смятам, че това не е важно. Но аз мога и да се заблуждавам. Не съм китаец, не съм стигнал толкова далеч, колкото са оттеглилите се в планините и тръгналите към безсмъртните. На нас навярно ни е по-трудно и за безсмъртните знаем толкова малко, все едно нищо. Нашето време е друго. За съжаление ние нямаме богове и някога ще загинем. Ние обаче сме изучавали много природата и проличава, че светът все пак не е станал по-беден. Божества нямаме, но притежаваме няколко такива тайни като рентгеновите лъчи. Така неочаквано в познатия свят се прокъсва една дупка и се вижда, че всичко е още много по-чудно, отколкото известните ни митологии. Не сме станали по-бедни, не, тъкмо обратното, някак по-бързо сме забогатели, а за това ни липсва главното. Той вдигна малката саксия и провери дали растението стои изправено.
— И какво все пак би било главното? — попита Ханс колебливо.
— Най-простото — каза баща му кратко и определено. После игриво добави:
— В Новия завет е разказан един случай.
Една сянка падна и през най-близкия отворен прозорец надникна красиво женско лице с кафяви очи.
— Че това е Ханс — извика Бети приветливо. — Ти си искал да ни посетиш вчера, когато бяхме излезли на разходка. Помози Бог, Ханс. Помози Бог, татко. — Тя влезе вътре леко приведена между протегнатите вейки на висящите растения и подаде ръка на двамата. — На Алберт му стана много мъчно, затова тази вечер ще дойдем тук.
Ханс оглеждаше Бети с любопитство, която в светлокафява рокля стоеше слабичка на влажната дъска за минаване. Отново му направи впечатление нейната черна коса стегнато сресана от тила нагоре. Той си спомни, че по прочутите вестници от Утамаро и други японски майстори познавачите особено възхваляват правилния финес на нагласата на косата, той самият притежаваше един такъв вестник и с мълчаливо задоволство установи същото съвършенство у Бети.
— Но аз ти преча, татко — каза тя бързо, — веднага ще си тръгна.