Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Аха — рече Еди. — Всичко освен може би „Наръчник на Глинда за добри дела“.
— … и имаше дори някаква щура версия, наречена „Магът“, в която главните герои са негри…
— Наистина ли? — попита Сузана. Изглеждаше изумена.
— Каква нестандартна концепция!
— … но в случая е важна първата история, нали? — завърши Джейк.
Роланд приклекна и пъхна длани в ботушите, които бяха оставени за него. Вдигна ги, огледа ги и пак ги сложи на земята.
— Дали трябва да си ги сложим, как мислите? Тримата му приятели от Ню Йорк се спогледаха със съмнение. Накрая Сузана заговори от името на всички им:
— Най-добре не сега. Твърде много лоши духове има наоколо.
— Такуро духове! — промърмори под носа си Еди и добави:
— Слушай, най-добре да ги вземем с нас. Ако е казано, че трябва да ги обуваме, мисля, че ще разберем когато му дойде времето. А дотогава смятам, че трябва да внимаваме за мошеници, които поднасят подаръци.
Това накара Джейк да се ухили, точно както Еди предполагаше — понякога една дума или представа засядат в мозъка ти като вирус и просто си стоят там известно време. Утре думата „мошеник“ нямаше да значи нищо за хлапето; днес обаче то щеше да се смее всеки път, като я чуе.
Взеха червените обувки, които бяха оставени за тях на източното платно (Джейк прибра тези на Ко) и отново поеха към сияещия стъклен дворец.
„Оз“ — помисли си Роланд. Порови се в паметта си, но не мислеше, че някога преди е чувал това име, или пък дума от Свещения език, която да звучи по този начин — както чар се беше превърнало в Чарли. И все пак звучеше някак познато — звучеше по-скоро като част от неговия свят, отколкото от този на Джейк, Сузана и Еди.
3
Джейк все очакваше Зеленият дворец да започне да изглежда нормално, когато се приближат до него, също като атракционите в Дисниуърлд, които се превръщат в нормални неща, щом стигнеш до тях — не чак пък обикновени, но нормални, неща, които са част от този свят като спирката на автобуса, пощенската кутия или пейките в парка, неща, които можеш да докоснеш, да напишеш „ДА ГО ДУХАШ“ върху тях, ако си в настроение.
Но това не се случи — нито пък щеше да стане, и когато стигнаха до Зеления дворец, Джейк осъзна нещо друго — това беше най-красивото, най-прекрасно нещо, което някога е виждал през живота си. Приличаше на илюстрация от книжка с приказки, някоя толкова хубава, че някак си е станала истинска. И точно като изтъняването, дворецът пееше… само дето звукът беше много по-тих и не така неприятен.
Бледозелените стени преминаваха в кули, които бяха толкова високи, че сякаш докосваха облаците, носещи се над канзаските равнини. Върху тях стърчаха заострени пилони в изумрудено-зелено, от което се вееха червени знамена. Върху всяко се намираше символът на отвореното око, очертан с жълто.
„Това е знакът на Пурпурния крал — помисли си Джейк. — Всъщност е негов сигул_, а не на Джон Фарсън.“_ Не знаеше как го е разбрал, но беше сигурен.
— Толкова е красиво — промърмори Сузана и когато Джейк погледна към нея, си помисли, че всеки момент тя ще избухне в сълзи. — Но някак си не е приятно. Не е редно. Може и да не е лошо като изтъняването, но…
— Но не е приятно — прекъсна я Еди. — Струва ми се като лоша шега.
— Съмнявам се да е шега — намеси се Роланд. — Мислиш ли, че е копие на мястото, където Дороти и ка-тетът й са срещнали фалшивия магьосник?
Тримата нюйоркчани отново си размениха погледи, като че се консултираха. После Еди се изказа от името на всички им:
— Да. Да, може би. Не е точно като във филма, но ако е извадено от мозъците ни, не би и могло да бъде. Защото сме виждали илюстрациите в книгата на Франк Баум. Съставено е както от илюстрациите…
— … така и от собствените ни представи — довърши Джейк.
— Но е точно този замък — каза Сузана. — Бих рекла, че със сигурност ще се срещнем с Магьосника.
— Обзалагам се — добави Еди. — Защото, защото, защото, защото, заааащоотоо…
— Защото той прави куп чудеса — завършиха в хор Джейк и Сузана, след което се разсмяха, а Роланд само се мръщеше, беше объркан и изглеждаше изоставен.
— Но трябва да ви кажа, момчета — каза Еди, — че ми трябва само още едно чудо, за да откача. Този път завинаги.
4
Когато се приближиха, видяха магистрала № 70 да завършва в леко заоблената външна стена на замъка. Чуваха знамената да плющят на вятъра, наблюдаваха собствените си разкривени отражения, все едно бяха удавници, които вървят по дъното на подводни гробове.