Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— И вещицата, нали?
— Да. Аз…
С писклив хрип, който напомни на Роланд за Рия, Джейк Чеймбърс изкрещя:
— Ще те хвана, хубавице. И малкото ти кученце също.
Стрелецът се втренчи в него, опитвайки се да не изпищи.
— Само че във филма вещицата не яздеше метла — добави Джейк, — беше се качила на колелото си, онова с кошницата отзад.
— Да, и нямаше жътвени амулети — съгласи се Еди. — А щяха да са хубаво допълнение. Казвам ти, Джейк, когато бях дете, имах кошмари заради смеха й.
— Не, маймуните бяха най-ужасни — обади се Сузана. — Летящите маймуни. Мислех си за тях и тогава се налагаше да се пъхна в леглото при мама и татко. Все още се караха относно това чия е била блестящата идея да ме заведат на този филм, когато заспивах между тях.
— Не ме притесняваше да чукна една в друга обувките — каза Джейк. — Ни най-малко.
Говореше на Сузана и Еди, Роланд все едно не беше с тях.
— Нали не си ги бях обул — добави момчето.
Сузана изглеждаше замислена.
— Знаеш ли какво обичаше да казва баща ми?
— Не… Но имам чувството, че скоро ще разберем — промърмори Еди.
Тя го погледна кисело, след което се обърна към Джейк:
— „Никога не викай бурята, освен ако не искаш да се разрази“ — каза тя. — И това е добър съвет, независимо какво си мисли този господин Глупчо.
— Една точка за теб — Еди се ухили.
— Очка! — каза Ко, имитирайки го перфектно.
— Обяснете ми всичко това — каза меко Роланд. — Ще ви чуя. Ще споделя вашия кеф. И трябва да го направя сега!
2
Разказаха му историята, която почти всяко американско дете от двадесети век знае — за канзаското момиче на име Дороти, което било отнесено от ураган и изоставено със своето кученце в страната на Оз. В магистрала И-70 пък имаше път с жълти павета, който служел горе-долу за тази цел, и там се срещаха вещици — както добри, така и лоши. Имаше и ка-тет, съставен от Дороти, Тото и трима техни приятели, срещнати по пътя. Всеки от тях имал
(и мечка, и рибка, и зайче, и птичка)
някакво желание и точно с Дороти новите приятели на Роланд (и той самият) се отъждествяваха — най-вече: тя искаше да намери пътя към дома си.
— И понеже я посъветвали да тръгне по жълтия път към Оз — каза Джейк, — така и сторила. Срещнала останалите по пътя, горе-долу както ти нас, Роланд…
— Макар че не приличаш много на Джуди Гарланд — вметна Еди.
— … и най-накрая пристигнали. В Оз, в Изумрудения дворец и при онзи, който живеел там. — Погледна към стъкления дворец пред тях, който ставаше все по-зелен под слънчевите лъчи, и след това се обърна към Роланд.
— Да, разбирам. Какъв е бил този Оз? Барон? Или крал?
Тримата отново се спогледаха.
— Това е по-сложно — обясни Джейк. — Той е бил нещо като мошеник…
— Какво е това?
— Лъжец. Само приказки и никакви действия. Но може би най-важното е, че Магьосникът идвал от…
— Магьосник? — прекъсна го Роланд. Стисна рамото на Джейк с осакатената си дясна ръка. — Защо го наричаш така?
— Защото такова е заглавието, сладур! — каза Сузана. — Магьосникът от Оз! — Тя нежно, но здраво го хвана за ръката и я свали от рамото на Джейк. — Нека да го доразкаже. Няма нужда да изцеждаш думите от него.
— Заболя ли те? Джейк, извинявай.
— Не, добре съм — каза момчето. — Не се притеснявай. Дороти и приятелите й имали много приключения преди да открият, че Магьосникът бил мошеник. Не можел да даде на Лъва смелост, на Плашилото мозък или сърце на Тенекиения човек. И най-лошото, не бил способен да върне Дороти в Канзас. Имал балон, но излетял без нея. Не мисля, че е искал да го направи, но така станало.
— Ако съдя по това как ми разказваш историята — замислено каза Роланд, — приятелите на Дороти вече си имали всичко, за което толкова силно са копнеели.
— Това е поуката — съгласи се Еди. — И може би затова децата обичат тази книга. Но Дороти била пленница в Оз, нали разбираш. Тогава се появила Глинда. Глинда Добрата. В знак на благодарност, задето я отървали от две зли вещици, Глинда показала на Дороти как да използва червените си обувки, които тя самата й била подарила.
Еди взе червените обувки, които бяха предназначени за него.
— Глинда казала на Дороти да чукне три пъти токовете на червените обувки. Това щяло да я върне обратно в Канзас. И така станало.
— Как свършва историята?
— Всъщност — каза Джейк, — книгата станала толкова популярна, че авторът написал още поне хиляда истории за Оз…