Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Мъртвите сибирски полета
Мъртвите сибирски полета - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мъртвите сибирски полета

Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:

Мъртвите сибирски полета
1 ... 255 256 257 258 259 260 261 262 263 ... 425
Перейти на страницу:

— Войници — каза Кал Ахмед. — Те идват за нас. Но нека дойдат, ще ни намерят готови.

Като видя жадното за мъст лице на Ахмед, игуменката пребледня.

— В името на Бога, нима така скоро ще се откажеш от дадената си дума? Мислиш ли да се противиш на толкова войници?

— Трябва ли да се предам жив в ръцете им? — каза Ахмед. — Аз ще се явя насреща им като противник, който се защитава, а не като човек, който иска да убива.

В същата минута няколко разбойника влязоха в шатрата.

— Капитане — извикаха всички в един глас, — идват войници, ще трябва да се бием с тях!

— Да се бием, така прилича на добрия юнак — каза Ахмед.

След малко и Клариса дойде и падна на колене пред игуменката.

Кал Ахмед погледна още един път умрялата; после грабна брадвата и извика:

— Последвайте ме, братя!

Той не бе направил още ни крачка и игуменката остави Клариса и се изправи пред Ахмед.

— Назад, клетнико! Нима искаш да проливаш кръв напразно — както своята, така и на своите другари?! Не прави това, остави ме да помоля войниците да не те измъчват в затвора и да не се отнасят зле с тебе, както…

— Стой, сестро! — извика Ахмед. — Ти говориш за затвор?

— И стисна по-силно брадвата. — Можеш ли да забраниш на орела да хвърчи през планините? Така също не е лесно да накараш Кал Ахмед да гине в затвора. Не, ще бъда хиляди пъти по-доволен да умра тук и да бъда разкъсан от хищните птици, отколкото да се предам в ръцете на войниците. Надявам се, че и другарите ми мислят като мене.

— Ние предпочитаме смъртта, отколкото да се предадем! — извикаха повече от 30 гласа.

— Следвайте ме тогава, приятели! — извика Кал Ахмед, като отстрани игуменката от пътя си. След това изтича навън и другарите му го последваха.

LIV. КЪРВАВАТА СВАТБА

Къщата на Ягодкин днес бе пълна с хора. Те бяха тука от няколко часа, насядали на разкошните канапета, където оживено разговаряха.

Днес Ягодкин празнува двойно празненство: омъжването на дъщеря му и на брат му. Това бе достатъчно, за да обърне вниманието на целия Петербург.

Различно се говореше между хората. Някои казваха, че съществувала омраза между братята и че никак не се разбират. Особено интригуваше хората обстоятелството, че Клариса, два пъти по-млада от чичо си, се омъжва за него. Тези, които познаваха комедианта от по-рано, се чудеха как така той измени начина си на живот. Спомняха си, че той бе беден и лишен от всичко и изведнъж стана богат човек.

Изглежда, че е спечелил някаква сума на лотария или пък брат му е подарил някой милион, казваха други. Всички се чудеха как една млада и красива мома се решава да се ожени за един стар човек.

Наистина чудно!…

Гостите почнаха да стават нетърпеливи, тъй като не можеха да разберат забавянето на младоженците. Всички погледи се отправяха към прозорците на горния етаж, където мислеха, че са младоженците. Мнозина бяха готови да дадат много нещо, за да разберат какво става зад дебелите стени на Ягодкиновия дом.

Николай Ягодкин се разхождаше из стаята. Лицето му го издаваше, че е много разтревожен от разговора с брат си.

Ягодкин и комедиантът бяха облечени в салонни дрехи.

— Това ли е всичко, любезни Николай, или имаш още нещо да ми кажеш? Мислех, че ще ми говориш съвсем друго нещо — че ще ме поздравиш като баща, но думите ти не са родителски.

— Родителски? Аз проклинам минутата, когато ще стана твой баща — каза Ягодкин. — Мислиш ли, че е естествено да свържеш живота си с едно младо същество ти, чиито дни са преброени?

— Но когато това момиче те обича? — каза комедиантът, като сви рамене. — Според мене тази женитба не е така неестествена, както ти мислиш.

— Голяма рядкост е човек на твоите години да се ожени за едно момиче.

— Не си прав, като мислиш, че не ще пазя дъщеря ти по-добре, отколкото всеки друг. Аз мисля, че с това ще я…

— Направиш нещастна… — каза Ягодкин.

— Нещастна? Мамиш се, брате, тя ще е много щастлива с мене.

Ягодкин се доближи до брат си и го загледа втренчено.

— Мислиш ли, че Клариса ще те обича, както жената обича своя мъж? Клариса ме обича много — каза Ягодкин, като въздъхна, — също и аз нея, и ми е много мъчно, като си помисля, че ще я направя нещастна с тази женитба. Без съмнение тя ще те намрази, щом научи за по-раншния ти живот.

— Да, ти я обичаш като единствено дете — каза комедиантът, — но има един човек, който я обича повече от тебе — този човек съм аз.

Банкерът стисна юмрук и се облегна на канапето.

— Този е най-тежкият ден от моя живот — каза той, — днес аз приличам на онзи гръцки цар, който бил заставен да пожертвува дъщеря си.

1 ... 255 256 257 258 259 260 261 262 263 ... 425
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)