Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Мога ли да поговоря с добрата игуменка на този манастир? — попита главатарят.
— Аз съм игуменката — каза гордо Габриела.
— Вие се шегувате, аз добре познавам игуменката на този манастир, тъй като тя е била винаги любезна и гостоприемна.
— Възможно е, но сега съм аз игуменката и не мога да търпя да ме безпокоят всякакви хора.
Главатарят на циганите съвсем спокойно отговори на игуменката, че има да й предаде едно писмо; извади от джоба си писмото и го подаде, но Габриела го отблъсна.
— Не се приближавайте, а вържете писмото за един камък и ми го хвърлете.
Циганинът направи, каквото му заповядаха.
— Смилете се, госпожо, съжалете една болна, моята жена, и я приберете в манастира. Понякога докторите не могат да излекуват една болна но тя намира облекчение в манастира.
— Може да е така — каза игуменката, — ала ние приемаме по — добри хора, разни скитници нямат работа тука.
Циганинът цял пламна — очите му светнаха необикновено.
— Какво казваш? Според тебе това място е за богатите, а не за бедните и болните, така ли?
Той продължи с по-кротък тон:
— Смилете се, набожна сестро, съжалете болната ми жена!
— Напразно се молиш, циганино! Нито ти, нито жена ти може да прекрачи прага на този манастир.
Очите на циганина пламнаха:
— Пази се, немилостива жено, пази се от моето отмъщение! Аз не съм обикновен циганин, а Кал Ахмед — разбойникът, когото полицията търси навсякъде и чиято глава е оценена. Кал Ахмед ти казва, че ще си отмъсти — както на тебе, така и на манастира!
Като чу това име, Габриела се разтрепера. Имаше защо: Кал Ахмед беше разбойник, от когото се страхуваше цяла Русия. Той беше турчин, живял първо в България, после в Русия, където се прочу с храбростта си. Той не беше обикновен разбойник. Говореше се за него, че не нападал никога бедни хора, дори се говори, че е взимал от богатите, за да помага на бедните.
И този известен Ахмед, от когото се страхува всеки жив човек в Русия, стоеше пред Габриела и я заплашваше, че ще й отмъсти. Габриела се уплаши да не би да изпълни заканата си, затова избяга и се скри в манастира.
Ахмед постоя още малко на топа място, обърна се после към своите хора и се изгуби в гората.
Когато Габриела се увери, че Ахмед не бе вече там, почна да мисли какви мерки да вземе против него, тъй като беше сигурна, че той ще удържи на думата си.
Тя повика една калугерка и й поръча да отиде бързо в Москва и да съобщи на полицията, че е видяла известния разбойник Ахмед, да изпратят едно отделение стражари.
Калугерката забърза към Москва.
— Ако не дойдат стражарите до вечерта, изгубени сме всички — помисли си Габриела.
Циганите се бяха вече отдалечили в гората. Кал Ахмед свали дюшеците от колата и положи на тях любимата си, полумъртва. Роза бе изпила отрова, за да се спаси от човека, когото искали насила да й наложат, без да го обича. Кал Ахмед пристигна късно, докторите не можаха да й помогнат. Въпреки това той не изгуби надежда, вярваше, че набожните молитви ще й помогнат.
— Рекох си, ще дойда в манастира „Св. Дева Мария“ и дойдох, но онази никаквица ме отблъсна. Но чакай, сестро, с главата си ще заплатиш за това!
Беше се мръкнало. Тъмнината се спусна тихо и бързо. Кал Ахмед можеше сега да напусне гората и да се доближи до манастира.
Той се спускаше от гората като вълк — желаеше първо да разгледа манастира и после да го нападне.
Като разглеждаше така, стори му се, че чу тихо шепнене, като че някой се молеше на Бога за помощ.
Отначало си помисли, че му се е сторило така, но когато това се повтори, той вдигна очи и видя с проницателния си поглед, че имаше нещо живо на кръста. Забеляза въжето, с което бе вързана клетницата. По облеклото й позна, че е калугерка. Той се сети веднага, че тя е жертва на лошата игуменка. И си помисли, че ако я спаси, тя ще му помогне да му покаже пътя, който води към игуменката.
Намислено и сторено. Той се покатери по едно дърво до покрива и оттам на камбанарията.
Видя една много бледа фигура с увиснала глава.
Това бе Клариса.
Кал Ахмед извади от пояса си нож и отряза въжето, с което бе вързана за кръста. Занесе я след това в камбанарията и я постави на една дъска. Извади от хайдушката си торба шише вино и наля малко в устата й. Подкрепителното питие веднага показа своето действие: Клариса почна да диша и след малко отвори очите си.
— На небето ли съм или Бог ме спаси, когато хората ме изоставиха? — шепнеше Клариса.
— Не се страхувай, драга сестро — каза Ахмед. — Не те спасих, за да ти направя някое зло, но кажи ми само кой те върза на онзи кръст горе?
— Игуменката Габриела — каза Клариса.