Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Мила, ти не си вече девойка, а моя съпруга, моя робиня и желаеш или не, трябва да ме обичаш. А сега ела с мене в стаята ми.
Но понеже тя не мръдваше, комедиантът я хвана през кръста и започна силом да я тегли към вратата.
В тая минута вратата се отвори и влезе банкерът. Достатъчен беше само един поглед, за да узнае какво ставаше в стаята. Извика заканително:
— Андрей, ела с мене в кабинета ми, имам да ти казвам нещо насаме.
За момент комедиантът се замисли, боейки се да не би брат му да му готви някаква изненада. Той провери горния джоб на палтото си.
— Добре, готов съм да дойда — отговори.
— Прощавай, мила Клариса, веднага ще се върна.
Двамата се запътиха към кабинета. Трябваше да се измине един доста тесен коридор, докато се стигне до него. Стаята на деловодителя беше точно до кабинета. Докато братята влизаха, Франциска изтича и влезе в стаята на деловодителя, за да може да подслушва, без да я забележат.
Тя дочу още отначалото, че те се скараха.
С хриплив глас Ягодкин каза:
— Андрей, за последен път те моля да върнеш дъщеря ми, бъди добър и не ми я отнемай, не ме опропастявай.
— Твоето дете е вече моя жена — отговори другият.
— Не мога да разбера какви подбуди те накараха да се ожениш за нея, но имам предчувствие, че това не ще свърши добре. Ако върнеш дъщеря ми, ще получиш един милион!
— Ха, ха, ха, навярно от фалшивите милиони? — засмя се Андрей.
Франциска трепна, като узна ужасната истина.
Тези думи подействуваха силно на банкера и той громко викна:
— Негоднико, ти бе причина да приема тия пари, но аз ще те погубя!
Клариса не виждаше какво става вътре. Тя стисна в ръка ножа, който беше взела със себе си и с който мислеше да си послужи, за да се отърве от човека, от когото се гнусеше.
— Ти отправяш срещу мен револвер? — чу се гласът на банкера. — О, сатана в човешки лик, изверг, който е готов да стане братоубиец!
— Успокой се, братко! — извика комедиантът. — Обичам те, за да не ти направя никаква злина. Но бъди послушен и мирен — и но този начин ще бъдем добри приятели. А сега довиждане, братко. Не желая повече да карам дъщеря ти да ме чака.
— Довиждане!
С голяма скорост вратата се отвори и на прага се показа тъмна фигура.
— Веднъж завиваш! — извика Франциска, издигайки блестящия нож в ръката си.
Със задавен вик някой грохна на земята.
— Той е мъртъв и аз съм свободна.
В тая минута в коридора се чу глух смях. На една врата, изправен с лампа в ръка стоеше комедиантът. Той изгледа Клариса със сатанински поглед.
— Много лошо се мина, гълъбчето ми — каза той, — ножът, който беше предопределила за мене, прободе този, когото наричаш свой баща, моя брат Николай Ягодкин.
Оставихме княгиня Хела тъкмо когато тя побягна с малкия Владимир от гората.
Като че нещо я гонеше, тя бягаше от мястото, където бе намерила детето, тя все по-силно тичаше, като не обръщаше внимание на храсталака, който я дращеше.
Отначало Владимир плачеше и се мъчеше да се откопчи от ръцете й, но тя успя да го залъже, тъй че той най-после почна да я следва като своя майка.
Негова майка! Бедното дете, то не помнеше майка си и си помисли, че Бог му е изпратил тази, за да не бъде самотно!
Хела често издигаше детето и дълго го целуваше… Тя го милваше по гладката косичка и го именуваше с разни имена. Тича така с него до късно през нощта. Полудялата почна да мисли къде ще нощува. Не смееше да остане на открито. Тя се огледа на всички страни и забеляза една пещера.
LV. СКИТНИКЪТ
Внесе в нея Владимир, направи му легло от мъх и го положи.
Детето се развесели и почна да разхвърля мъха ту на една, ту на друга страна.
Хела се наслаждаваше на тази сцена.
— Той е жив, Владимир е жив — казваше си Хела, — не е изгорял. Ще мога да докажа невинността си.
Отдавна се бе стъмнило. Не след дълго детето заспа в прегръдките на Хела. Чувствуваше се така добре в нейните прегръдки, както никога дотогава. Като гледаше детето, тя заспа. Не знаеше колко бе спала, но когато отвори очите си, дочу глас от тръба и биене на барабани. От този шум тя дойде на себе си.
Уплаши се, тъй като знаеше, че това е приближаваща се войска.
Веднага помисли, че я гонят, за да й отнемат детето. Притисна го по-силно до гърдите си и се притаи в един ъгъл на пещерата.
Много се зачуди, когато войската мина край нея и се отправи към манастира „Св. Дева Мария“…
Сега тя можеше да излезе от пещерата с Владимир и да си иде в Москва, където само една дума ако кажеше, щяха да я заведат с детето в Петербург. Тя тръгна по пътя за Москва.