Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Позволи ми да ти напомня — каза комедиантът с по-тих глас, — че аз не ще заведа дъщеря ти на смърт, а в църква — на венчило!
— Да не говорим за това, само едно ми кажи: мислиш ли, че ще можеш да убедиш Клариса да се омъжи за тебе?
— Излишно е да питаш. Не виждаш ли колко хора ни чакат долу не за да чуят спора ни, а за да изкажат своята почит и да присъствуват на венчавката ни. Клариса ще бъде моя жена, разбра ли? Горко ти, ако искаш да попречиш на това!
— Знам с какво ме заплашваш — каза Ягодкин. — Ще ме издадеш, че в касата ми има фалшиви банкноти. Добре тогава. За да избавя дъщеря си, предпочитам да стана най-бедният баща.
Той тръгна към вратата, но комедиантът го задържа.
— Глупак, какво мислиш да правиш? Нима сам искаш да паднеш в пропастта?
— Не сам, а с тебе. Искам да спася дъщеря си — каза банкерът.
— Глупец, тя не иска да я спасяваш. С постъпката си ще погубиш и трима ни.
— Нека — каза банкерът. — Щом нищо не може да се измени, аз съм съгласен с първото — да стане сватбата.
— Това ми се нрави — каза комедиантът, — ти ще разбереш от лицето на дъщеря си, че тя не е нещастна, както мислиш, а напълно щастлива.
— Не ми говори за това, известно ми е, че Клариса е нещастна.
Няколко минути по-късно двамата братя бяха в друга стая, окичена с цветя.
В сватбен тоалет Клариса беше прелестна. Беше облечена в хубаво ушита рокля от бял атлаз. Младоженецът й беше подарил бисерна огърлица, която красеше деколтето й. На главата й бе поставен миртов венец. И тази красива девойка, която цели 18 години Ягодкин бе гледал и й се бе радвал, трябваше сега да стане съпруга на един последен човек?
Щом Клариса забеляза комедианта, посрещна го и вежливо му подаде ръка, която той целуна.
След това тя целуна ръка на баща си.
— Време е да се отива в черква — каза комедиантът.
— За минутка — каза банкерът. — Остави да прегърна за последен път дъщеря си, преди да си я извел от къщата ми. Мило дете, би трябвало най-напред да получиш майчина благословия — обърна се Ягодкин към дъщеря си, — но тъй като тя е далеч, то имай бащината ми благословия.
— Нима мама не ще дойде на сватбата ми? — попита Клариса.
— Вече е време, а гостите са нетърпеливи — каза комедиантът. — Клариса, дай ръката си!
— Върви, дете мое, нека благословията ми е с тебе.
Уловил Клариса под ръка, комедиантът важно излезе навън, където ги очакваше нетърпеливата и любопитна публика.
Щом излязоха, доволен от очарованието, което тя произведе върху насъбралите се, той радостно я въведе във файтона.
— Нищо ли няма да ми кажеш? — попита той по пътя.
— Това, което имам дати кажа, е добре известно, защото много пъти и при всеки случай съм ти заявявала: че те презирам и мразя — отговори тя.
Комедиантът равнодушно вдигна рамене.
— Ти ще ме обикнеш, след брака ние ще се разберем, тъй като имаме еднакви характери. И двамата дирим щастието по необикновени пътища.
— Проклинам пътя, който съм избрала. Каква придобивка, че съм дъщеря на милионер? Аз не съм господарка на сърцето си като другите девойки…
— Ти ще бъдеш щастлива и напълно доволна от мене.
В тая минута файтонът спря пред черквата и Клариса нямаше възможност да отговори.
Зловещата благословия на свещеника беше произнесена — Андрей Ягодкин и Франциска бяха венчани.
Като се извърна назад, Франциска забеляза, че Николай Ягодкин плаче.
Комедиантът постави ръка върху рамото му:
— Братко, вместо да се веселиш, ти плачеш?
Ягодкин го изгледа презрително.
След малко сродниците честитиха на младоженците.
Голямо угощение се приготвяше в къщата на Ягодкин. Голямата стая на първия етаж беше богато наредена. Навсякъде личеше разкош и богатство. Нищо чудно: милионерът омъжваше дъщеря си. С това Ягодкин желаеше да манифестира своето богатство. Всички му честитяха.
Ядоха и пиха през целия ден. Франциска също имаше настроение, а Ягодкин се мъчеше да си придаде колкото е възможно по-доволен вид. Угощението продължи до разсъмване и към 8 часа сутринта гостите се разотидоха.
Не след дълго младоженците се отделиха, като всеки влезе в отделна стая.
На другия ден, когато Франциска току-що се беше облякла, на вратата тихо се почука.
— Влезте! — каза Франциска.
В стаята влезе комедиантът.
— Мила женице, добре ли прекара нощта и дали не си ме сънувала? — попита той.
Франциска цяла трепереше. Гласът му я ужаси.
— Мила моя, известно ти е — каза той, — че аз съм твой съпруг, който те е обичал и нетърпеливо е очаквал тази минута, за да ти докаже това. Не трябва да се страхуваш от мене.
— Не ме приближавай! Аз те презирам и се гнуся от тебе — извика Франциска.