Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Добрата игуменка? — попита сърдито Ахмед. — Тя е по-лоша от дявола!
— Тя е голяма грешница, но всичко й прощавам — каза Клариса.
— Драга набожна сестро, знам, че дълг на хората е да си прощават, както и ти прощаваш, но аз като загубен човек тълкувам работите другояче. Аз искам да й отмъстя за това, което ми стори.
— Остави отмъщението на Бога, а кажи ми сега как можа да дойдеш тук? — попита Клариса.
— Исках да те спася — каза Ахмед, — тъй като те видях отдолу.
— Самият Бог трябва да те е изпратил! Не знам как да ти благодаря.
— Много лесно: само ми покажи някой таен вход, за да вляза в манастира.
— Наистина аз знам един таен вход, но няма да ти го покажа, тъй като виждам, че си се озлобил и очите ти гледат особено, страхувам се да не направиш нещо лошо…
— Когато те спасих, аз нищо не те попитах — каза Ахмед. — И ти недей ме пита нищо, а ми покажи пътя за манастира. Аз съм грешен човек, но не съм толкова лош, колкото изглеждам.
— В манастира има една личност, която управляваше по-рано. Това е сестра Ана — каза Клариса.
— Какво стана с нея, къде е сега сестра Ана? Защо не е игуменка?
— Защото сестра Габриела я свали — каза Клариса. — Сегашната игуменка го направи, за да стане тя игуменка.
— Къде се намира сега сестра Ана?
— В най-дълбокия зимник на манастира. Защото пожелах да облекча болките й с моето посещение, игуменката ме наказа, като ме завърза на кръста.
— Заведи ме, сестро, и ми покажи пътя, който води за тъмницата, искам да я спася — каза Ахмед, като стискаше ножа си.
Клариса едва се държеше на краката си, но мисълта, че ще направи добро, я насърчи и тя събра последните си сили и тръгна към олтара. Кал Ахмед вървеше след нея. Взе една свещ от черквата, за да освети пътя в зимника. След няколко минути двамата слизаха по една ниска стълба под черквата. На последното стъпало Клариса извади ключ и го постави в ключалката.
— Иди и изпълни длъжността си — продума Ахмед и пое нагоре по стълбата. Той добре познаваше манастира, за да не се лута много. Скоро намери килията на игуменката.
Вратата на килията не бе заключена. Той отвори тихо и влезе вътре. Игуменката лежеше на леглото и навярно сънуваше нещо лошо, понеже движейки устните си, тя произнасяше несвързани думи.
Кал Ахмед издигна ножа и в момента, когато щеше да го забоде в гърдите й, той го изтърва и каза:
— Не, няма да я убия така мъчително, ще я събудя, за да знае кой й е убиецът.
За миг завърза ръцете й.
Отваряйки очи, тя не можеше да изговори нито думица от страх.
Кал Ахмед вдигна ножа наново да убие омразната игуменка, но някой хвана ръката му. Той се обърна изненадан. Зад него стоеше сестра Ана.
— Какво си решил да направиш, грешнико? Да станеш убиец ли?
— Желая да си отмъстя на тази безмилостна жена. Ти едва ли би предположила какво зло ми е сторила — отговори Ахмед.
— Нещастнико, в мое присъствие не проливай кръв. На мен тя причини по-голямо зло, но аз й простих.
— О, достойно е заслужила смъртта си — каза Ахмед, — не ми пречи!
— Дали е заслужила смъртта, това само Бог ще отсъди за лошите дела, а за добрите — ще възнагради.
— О, света жено, добродетелта ти е голяма, аз знаех това, да бъде твоето желание — каза Ахмед, коленичи и целуна полата й. Сестра Ана постави върху къдравата му коса бялата си ръка и тихо добави:
— Да те благослови Господ, човече!
Ахмед стана, извади камата си, разряза въжето, с което бе вързал Габриела.
Сестра Ана я доближи и й каза:
— Прощавам ти за всичко, сестро Габриела, и не се страхувай, че ще ти отнема игуменството. Тъй както аз ти простих грешките, ще моля Бога и той да ти прости. Единственото ми желание е да ме освободиш, за да напусна свободно манастира.
— Върви си, аз не ще те спра — викна Габриела.
— Нека се опита да стори това — извика Кал Ахмед, вдигайки десница.
Сестра Ана, без да обръща внимание на казаното, се обърка още веднъж към Габриела и каза:
— Сбогом, сестра Габриела, ние няма да се видим вече. След това излезе, последвана от Кал Ахмед.
Сестра Габриела вдигна заканително ръце и рече:
— Ако войниците пристигнат навреме, ти не ще си отидеш свободно!
В коридора намериха Клариса, която молеше Бога да ги пази от всичко лошо, което би им се случило. Сестра Ана приближи и притисна Клариса до гърдите си.
— Ти си отиваш — натъжено каза Клариса, — а мен оставяш в ръцете на тази безсърдечна и безмилостна жена. Ах, мила сестро, вземете и мен, пък дори в ада да идем. Желая да съм с вас, тъй като между тия стени не съм сигурна за живота си.
— Понеже ще наруша законите на манастира не се осмелявам да те взема със себе си. Сам царят ме понижи, отне длъжността ми, затова аз мога да си отида.