Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Да — каза главатарят, — тъй като тя ме обича.
— Къде я водите?
— При игуменката Ана в манастира „Св. Дева Мария“ — каза главатарят. — Лекарите не можаха да помогнат на Роза, затова я водя при калугерката Ана, много добра жена, да я благослови. Това, вярвам, ще й помогне.
Бакунин извади от джоба си лист хартия.
— Ще напиша няколко реда, които ще дадете на игуменката. Сигурен съм, че ще я приеме на драго сърце.
Циганинът благодари и след малко керванът тръгна. Бакунин и Хуго се отправиха за Москва, където пристигнаха сутринта.
Манастирът „Св. Дева Мария“ се бе променил във всяко отношение.
Добротата, с която управляваше предишната игуменка, беше изчезнала и сега царуваше строг деспотизъм.
Откакто сестра Габриела стана игуменка на манастира, управлението бе напълно монархическо. Тя колеше, тя бесеше. Бе измислила такива наказания, каквито ги има в Петропавловската крепост.
Тя наказваше дори с глад. За една малка грешка — наказваше със стоене на голи колене върху снега.
Бившата игуменка Ана бе затворена в най-дълбокия зимник на манастира. Тя бе тук от няколко седмици, получаваше храна от най-долното качество, която не хапваше. Когато гладът я измъчваше, тя го уталожваше само с хляб.
Ако не бе здравият й организъм, щеше още първия ден да отпадне. Поради своята доброта и богобоязливост тя предпочиташе да страда, отколкото да посегне на живота си.
Сестра Ана не бе така усамотена в тази подземна дупка. Нощем, когато всички спяха, една черна женска фигура се промъкваше, като носеше под мантията си малко фенерче. Щом затвореше вратата на зимника, тя сваляше мантията и зимникът светваше. Винаги когато тази фигура дохождаше, сестра Ана разтваряше ръцете си да я прегърне, като казваше:
— Благодаря, благодаря ти, Клариса, че дойде.
Да, това беше дъщерята на Ягодкин, която въпреки препятствията, идваше всяка вечер в зимника, макар да знаеше, че ако сестра Габриела научеше, щеше да я накаже строго. Тя смяташе за свой дълг да услужи на предишната игуменка.
Клариса винаги носеше със себе си подкрепителна храна или питие. Получаваше ги от калугерката, която раздаваше храната в манастира.
Сестра Ана научаваше от Клариса всичко, което ставаше горе в манастира. Клариса й разказа подробно за случилото се онази вечер, когато бе оставила Хела, за да отиде в църквата. От тази случка сестра Ана разбра за отвратителния план на сестра Габриела. Така в разговори те прекарваха по цели нощи.
Сестра Ана много се безпокоеше да не би някой да забележи идването на Клариса и често я молеше да не идва вече при нея. Клариса я уверяваше, че не се страхува, тъй като винаги била предпазлива. Тя не предполагаше колко близо е до опасността.
Една нощ, когато Клариса бе до вратата на зимника и вече бе вкарала ключа в бравата, някой я улови отзад.
Клариса изпищя. Обърна се и извика — разбра, че е загубена, като видя пред себе си игуменката.
— На колене, нещастнице! — извика Габриела.
— Аз коленича само пред Бога.
— Какво? Ти се противопоставяш? Не знаеш ли какво правя е непокорните? Ела след мене в моята килия!
Не след дълго и двете бяха в килията на Габриела. Игуменката потропа и се явиха пет калугерки.
— Набожни сестри на манастира „Св. Дева Мария“, повиках ви да видите как наказвам непокорните. Ето тук една — тя посочи с пръст Клариса, — която не е изпълнила моята заповед, като е дръзнала да отиде в зимника при онази нещастница. Аз трябва да я накажа. Нека дежурните сестри излязат напред.
— Какво ще заповяда нашата игуменка? — извикаха всички в един глас.
— Заведете тази грешница на камбанарията и я вържете вън на кръста.
Калугерките се разтрепериха, но нито една не се осмели да възрази. Те я уловиха за ръка, като й шепнеха да моли за прошка.
— Ако се помоли, ще смекча наказанието, с което Бог я наказва — каза игуменката.
— Няма да се помоля — каза Клариса.
— Заведете я и я вържете за кръста на камбанарията — повтори Габриела.
След няколко минути вързаха Клариса за кръста.
— Прощавам ви — каза тя на калугерките, които се отдалечиха с наведени глави. Клариса бе вързана на най-високото място и изложена на голям студ. — Аз скоро ще умра, Боже, нека се изпълни волята ти!
Игуменката заповяда на другите калугерки да се отдалечат, а тя отиде в спалнята си и спа до сутринта.
Като се събуди, отиде да види жертвата си. Увери се, че е жива, върна се в килията си. Видя през прозореца група хора, които приближаваха манастира. Бяха цигани. Габриела се намръщи, когато видя, че главатарят им се приближава до нея.